Шекспир за хората

– Добър вечер. Къде отивате?
– За премиерата на новия превод на Шекспир в Камерната зала съм.
– Не можете да влезете, залата е пълна. Освен това, започнахме преди 20 минути.
– За медии изключение няма ли да направите? – импровизирам.

Десет секунди мълчание. В крайна сметка, гладката ми реч надделява над брадатата ми физиономия и вдъхва достатъчно доверие, за да ме пуснат в храма.

– От тази врата надолу. И пазете тишина.

Снощи това беше фейсконтролът на премиерата на книгата „Великите трагедии“, том с четири пиеси на  Шекспир в Камерната сцена на Народния театър.

„Хамлет“, „Отело“, „Крал Лир“, „Макбет“, в превод на проф. Александър Шурбанов.

С издаването се е заело „лудото“ издателство, „Изток-Запад“, което печати най-големите тухли с класика и с тежка философия и печели от тях, напук на общото състояние на книжния пазар.

Нямаше как да пропусна, макар че беше трудно с организацията и закъснях.

Тази премиера е епохално събитие не само за българското книгоиздаване, но и за развитието на българския език и култура въобще.

Предишният превод на Валери Петров, често наричан „оригиналният превод“, с което присъстващите се шегуваха, е от 1973-та година, и вече се е превърнал в канон сам по себе си.

Много се вълнувам, защото новият превод на Шекспир за мен е все едно Пърпъл или Флойд да си изпеят парчетата наново, ама без да са остарели, а просто да са се преродили.

Та какво е новото –

Епохалността на събитието е в това, че превеждането на Шекспир, особено на трагедиите,  не може да мине без дръзки езикови експерименти в лексиката и синтаксиса. Преводът поставя на изпитание способността на българския език да се обновява и възпроизвежда, а отделно прибавя на преводача по някой бял косъм в прическата.

Тоест, на него реално му се налага да измисля нови думи и синтактични конструкции, за да направи съвременен превод, обновявайки пътем и българския език: „злотворен“, „къдроглав“, „кадни обятия“, „усукано витийство“  („осукано“ в книгата), „касателност“ и т.н.

Неофициални и жаргонни думи и изрази като „ще я отсвиря“, „в разход“, „тайфа“ „вясва“ са мобилизирани и обличат опълченски униформи да дадат рамо на роднините си от литературната норма в тежката битка за смисъла на текста ;-)




Отвътре качеството на книгата е перфектно, дори и буквичките са разноцветни.

Отвън, портретът на корицата е на Петър Станимиров, известният художник от „Дъга“  и илюстратор на Стивън Кинг. Преди време бях попаднал в Интернет на критики, че портретите му на известни личности всъщност са прерисувани от восъчните фигури от Мадам Тюсо в Лондон, но сега не откривам линка.

Дизайнът генерално малко куца, според мен – книгата излежда насила състарявана, и има леко по-евтин вид от необходимото. Не бих използвал картонена корица – имитация на кожа, не бих правил релефни надписите, но без цвят, не бих сложил подписа на Шекспир, не бих си играл така с големините на буквите и пр.

Но, по вкус и по цвят приятели няма, и това да е проблемът, книгата си заслужава отвсякъде.

Да си я купите ли за 29,90?

Струва си. Има я тук-там и с отстъпка, а в офиса на Изток–Запад (до БТА на Цариградско) е почти с 10лв по–евтина!

Аз няма да ви убеждавам повече, вместо това чуйте тази невероятно добра презентация, защо трябва да имате това бижу в библиотеката ;-)

PS. Платих си книгата като поп на премиерата - 29,90 и взех автограф от професора.