Болезнено личният "Боян" на Теа Денолюбова

Когато жена пише книга, озаглавена с мъжко име, нещата излизат отвъд класическите любовни романи. Когато авторката е млада, прибрала морето в косите си, всичко в историята е извън контрола й.

Предвид факта, че "Боян” е първата книга с проза на Теа Денолюбова, страниците й поглъщат толкова бързо и са написани толкова красиво, че трудно ще се отлепите от тях.

Боян е онзи мъж, който почти всяка жена е имала. Онзи неповторимият, окупиращ дните, нощите, сънищата и виденията. Онзи, тръгващият си изневиделица, оставящ вратичка, която не обръща страницата, а те кара да тъпчеш на последния й ред.

Авторката се е постарала дотолкова да зареди изреченията с емоциите си, че всеки нов параграф кара читателя да преглъща трудно, да търси Боян по плажовете, кафенетата и в залезите, прошепващи името му.

Вървяща по пътеките, застлани със стъпките му, във Варна, София, Лисабон, героинята разхожда болезнените си спомени, прегръща призраци и издиша миговете, преживени с него.

Определено един от най-силните моменти в книгата е смазващо красивата среща на героинята с непознат във влака, която изненадва с жив диалог, с неочаквани жестове и странни сънища.

"Боян” е книга с биографични елементи, което я прави още по-лична и истинска.

"Боян” е текст, който се чете с тежест в гърдите, късно вечер, когато всички спят.