България надвишава средното ниво на ЕС за използване на възобновяема енергия

Енергията, използвана за отопление и охлаждане, представлява около половината от общото брутно крайно потребление на енергия в ЕС.

През 2022 г. делът на енергията от възобновяеми източници в отоплението и охлаждането продължи да нараства, като средната стойност за ЕС е 24,8 на сто, което е с 1,8 процентни пункта (пр. п.) повече от 2021 г. (23,0 на сто).

Швеция е водеща, когато става дума за възобновяеми енергийни източници в отоплението и охлаждането, с дял от 69,3 на сто, следвана от Естония (65,4 на сто). И двете страни използват предимно биомаса и термопомпи. На трето място е Латвия (61,0 на сто), която разчита най-вече на биомаса, предаде БТА.

България се представя с резултат над средния за ЕС с приблизителен дял 31,7 на сто дял на възобновяемата енергия при отоплението и охлаждането, което ѝ отрежда 13 място сред страните от ЕС.

В сравнение с 2021 г. най-голям ръст са отбелязали Малта (+5,2 пр. п.), Люксембург (+2,5 пр. п.) и Ирландия (+1,4 пр. п.). На другия край на скалата спад е регистриран в Австрия (-2,4 пр. п.), Словения (-1,2 пр. п.) и Кипър (-1,0 пр. п.).

В абсолютно изражение брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници за отопление и охлаждане в ЕС постепенно нараства с течение на времето, най-вече поради приноса на биомасата и термопомпите.

В рамките на 10 години средният дял на енергията от възобновяеми източници за отопление и охлаждане е нараснал от 18,6 на сто на 24,8 на сто (+6,2 процентни пункта). Необходим е обаче сериозен тласък за постигане на новите цели, въведени от Директива 2023/2413 на ЕС от 18 октомври 2023 г. относно насърчаването на използването на енергия от възобновяеми източници (директивата RED III).

Тази директива изисква държавите от ЕС да увеличат средногодишния си дял от възобновяеми енергийни източници в отоплението и охлаждането с най-малко 0,8 процентни пункта от 2021 до 2025 г. и с най-малко 1,1 процентни пункта от 2026 до 2030 г.