В отговор на въпрос Румен Радев подчерта, че енергийната политика на служебното правителство е гарантирала сигурност на доставките на енергийни ресурси не само в национален, а и в регионален мащаб. Президентът припомни, че служебният кабинет встъпи в длъжност в разгара на наследена енергийна криза и това наложи ускореното завършване на строежа и въвеждането в експлоатация на интерконектора между Гърция и България, както и удвояване на размера на резервирания капацитет на терминала за втечнен газ в Александруполис. България договори също така достъп до терминалите за втечнен газ на Турция и с подкрепата на ЕК започнаха специализираните строителни дейности на българска територия на интерконектора със Сърбия. България инициира също така и проекта "Solidarity ring (STRING)" за пренос на допълнителни количества природен газ по Южния газов коридор за Европа през газопреносните инфраструктури на европейски държави. Представителите на ЕКР поставиха и темата за изграждането на зелена икономика в ЕС и призоваха за преосмисляне на темповете, с които се осъществява този преход, който оказва влияние върху цялостното развитие на страните членки.
Европейската перспектива на Западните Балкани също бе във фокуса на срещата, като представителите на ЕКР подчертаха, че в основата на процеса трябва да бъде индивидуалният напредък на всяка държава. Пред представителите на Европейския парламент Румен Радев постави въпроса за системното нарушаване на правата на българите в Република Северна Македония, въпреки че страната нееднократно настоява, че е готова да започне преговори за членство в ЕС.
Войната на Русия срещу Украйна и негативните последици за сигурността и икономиката на Европа от този конфликт, както и необходимостта от преустановяване на военните действия и връщане към диалога, също бяха във фокуса на срещата.