България продължава да затъва, ниските данъци не докараха инвестиции

България има нужда от неотложна данъчна реформа, заявиха учени от Икономическия институт на БАН на пресконференция в БТА.

Ниската степен на разпределение на БВП от правителството лишава гражданите от предоставяне на повече социални блага, а имаме и неблагоприятно разделение на преки и косвени данъци, заяви доц. Виктор Йоцов. Експертът подчерта обаче, че засега липсва политически консенсус за промени в данъчната политика.

"Ние искаме дискусия, в която ясно да се очертаят предимства, недостатъци и какво да се прави, защото проблемът не е толкова дали данъкът ни е плосък или не, а дали е 10-15 или 20 процента. Не може само да се хвалим с ниски данъци, без да стои нищо зад тях и да не можем да привличаме инвестиции. Тогава каква е ползата от ниския данък. Косвените данъци също трябва постепенно да намаляват, както и да се повиши ролята на имущественото облагане", коментира доц. Йоцов.

Според икономиста, след като сме в ЕС, където има определена данъчна унификация, предстои и у нас така или иначе данъците да се вдигат. Бюджетните трансфери към НОИ непрекъснато растат, явно се налага промяна и в осигурителните вноски, посочи той.

Нарастващото парично предлагане през последните години не е довело до икономически растеж и е било съпътствано дори от дефлация, отбеляза главен асистент Емил Калчев. Това, според Калчев, е причина у нас да има твърде малко добри проекти и недобре развито предприемачество, които да получат кредити.

Прогнозата на института е за 1,4 процента икономически растеж през тази и съответно 2,1 процента и 2,5 процента през 2016 и 2017 г. Не са се оправдали очакванията за по-сериозен растеж на глобалната икономика и търговия, които да се отразят благоприятно и на нашата страна, а мерките на ЕЦБ и ЕС за справяне с дефлационните процеси също не са постигнали успех.

Очакваме частното потребление да засили темповете си на растеж, фактори за това виждаме в повишаващата
се заетост. На пазара на труда очакваме плавно подобрение и достигане на ниво под 10 процента през 2017 г. прогнозира Иглика Василева.

Според проф. Александър Тасев, надеждата, че възстановяването на износа след кризата ще възстанови и растежа, не се е оправдала, защото у нас БВП се формира основно върху вътрешното потребление, а то остава свито.

Три са факторите за растежа на една икономика - наличие на производства, които създават силен износ, силна продукция за вътрешен пазар, която ограничава вноса и високи заплати, които да водят до високо вътрешно потребление. При нас тези три фактора са точно на обратния полюс - ниско производство, висок внос и ниски заплати, посочи проф. Тасев. При тези условия експортът може да даде принос в ръста на
икономиката ни от не повече от 2,5 процента, добави той.

Експортна структура също не е благоприятна за страната ни - около 60 процента от експорта ни са стоки с ниска добавена стойност - суровини, материали , ресурси, а високо технологичните продукти, които изнасяме, са между 4 и 6 процента. В същото време вносът ни от Русия е най-голям - 15,2 процента и напомня за голямата зависимост от руски енергоносители, коментира проф. Тасев.

Като проблем той открои и това, че конкурентното предимство на българските стоки идва от изключително ниско заплатения труд. Ако не се насочат инвестициите към производства с висока добавена стойност и в добре платени работни места, ние няма да имаме висок и устойчив растеж, прогнозира той.