„Галъп интернешънъл“: Българи и румънци единствени в ЕС с положително мнение за Путин

Папа Франциск продължава да бъде най-благосклонно приеманата сред хората по света глобална фигура. Данните са от изследване на водещата световна асоциация "Галъп интернешънъл", коeто обхваща 50 държави (и приблизително две трети от световното население). За втора поредна година пък германският канцлер Ангела Меркел е най-добре приета сред политическите лидери. Меркел е следвана от френския президент Еманюел Макрон. Всъщност, това са единствените политически лидери, при които положителните оценки са повече от отрицателните. Кризата на лидерството в света явно продължава. Продължава и кризата в международния ред.

И президентът на САЩ, и президентът на Русия отбелязват сходна негативна тенденция. Израелският премиер Нетаняху също продължава да губи подкрепа.

Попитани дали оценяват като стабилизираща или като дестабилизираща политиката на САЩ, Русия, Китай и Европейския съюз, гражданите в глобален мащаб продължават да оценяват положително най-вече водената от ЕС международна политика. ЕС е и единствената глобална сила, която създава след хората по света усещането, че действа стабилизиращо. В сравнение с преди година, ЕС дори набира скорост – нетната стойност (разликата между отговорите "стабилизира" и "дестабилизира") се увеличава от +14 на +22. Междувременно, международната политика както на САЩ, така и на Русия продължава да изглеждат дестабилизираща за повечето хора по света (въпреки че оценките показват леко подобрение в сравнение с предишното изследване). Китай поддържа малко по-добра позиция, но също все още е с отрицателна оценка (нетна стойност от -9).

Мнозинството от хората по целия свят не очакват президентът Тръмп да бъде преизбран през ноември, но тук мненията се различават твърде много в отделните страни. Очакванията вероятно отразяват и преобладаващото национално отношение към самия Тръмп. Проучването беше проведено преди края на процеса по импийчмънт, който може да промени възприятията.

"По целия свят хората споделят обща надежда, че Европейският съюз ще се включи по-активно в международните отношения, тъй като виждат нарастващата конфронтация и разделение на глобалната сцена. Европейската мека сила е по-привлекателна за мнозинствата в демократичния свят. В същото време обаче, хората се опасяват, че тази сила може да е и твърде мека за грубата международна реалност, в която живеем. В момента Европа се намира на може би най-решаващия кръстопът между САЩ, Русия и Китай, в който трябва да определи съдбата си на независим глобален играч. До голяма степен това ще зависи от способността на елитите от Стария континент да реформират и да обединяват гражданите. Европа е културната родина за САЩ и Русия; за да се балансира между тях, е необходимо висококвалифицирано маневриране. А ако възходът на Китай продължи, заедно с конфронтацията между САЩ и Русия, тогава стабилизиращата роля на ЕС ще стане още по-важна за света. Готова ли е Европа да се справи?", коментира Кънчо Стойчев, президент на световната асоциация "Галъп интернешънъл"

България сред водещите страни в света по одобрение на ЕС

Тенденцията на разколебаване на оценката на световните лидери личи и в България. Френският президент Еманюел Макрон най-осезаемо губи популярност сред българите (от оценка +25 в края на 2018 г. до -1 в кроя на 2019 г. – нетните стойности се получават като от положителните оценки се извадят отрицателните) Британският премиер Борис Джонсън също получава отрицателна оценка, за разлика от своя предшественик Тереза Мей.

Папа Франциск остава най-харесваният световен лидер у нас (+56). Високо остава доверието и във Владимир Путин. Руският президент получава даже още благоразположение от страна на българите спрямо предходната година, и е вторият най-одобряван световен лидер в България (+34). Парадоксално, доверието към Путин в собствената му страна е по-ниско (+22). Обратно, Доналд Тръмп продължава да поддържа високо неодобрение сред сънародниците ни (-25), което е сравнимо с глобалните тенденции, както и с отношението към него в САЩ. Може би и затова българите по-скоро са скиптични към преизбирането на американския президент – 13% казват, че ще бъде преизбран, а 33% са на обратното мнение. Все пак трябва да се отбележи, че огромната част от обществото ни не показва подготвеност по тази тема – 49% не могат да преценят, а 5% изобщо не са отговорили.

Традиционно, най-малко харесваният световен лидер в България е президентът на Турция. Нетната стойност на Реджеп Ердоган е -52.

България, заедно с Румъния (+19), остават и единствените две страни от изследваните в ЕС с положително отношение към Путин. Към руския президент, Финландия (-76) е водеща в ЕС по неодобрение. Следват я Обединеното кралство (изследването е осъществено преди официалното напускане на ЕС) с нетна стойност -65, Испания (-60) и Полша (-53) и др.

Германия (-78) е водеща в ЕС по недоверие към Доналд Тръмп, следвана от Финландия (-76),  Испания (-76) и Австрия (-75). Обратно, положително отношение към американския президент има в Полша (+10) и Румъния (+5).

И на Балканите разделението по оста Русия-САЩ ясно личи. Най-високо одобрение за руския президент има в Сърбия (+73), следвана от България и Албания (+29). Обратно, Косово е сред най-малко одобряващите го (-39). По отношение на Тръмп, Албания (+46) и Косово (+32) в най-голяма степен показват положителни оценки, а Сърбия (-50) , Босна и Херцеговина (-38) са на обратния полюс.

България (+55) е в световния топ пет по одобрение на Европейския съюз и водената от него външна политика. Пред нас са единствено Косово (+60), Румъния (+60), Виетнам (+59) и Албания (+56). Положителното ни отношение към ЕС е с високи стойности както на глобален, така и на регионален фон. Гражданите на България дори допълнително възвръщат своя еврооптимизъм в последните две години. Сред изследваните страни на Балканите, като цяло, еврооптимизмът е по-голям от евроскептицизма. Босна и Херцеговина (-24) и Сърбия (-10) обаче имат отрицателно отношение към политиката на ЕС.

Българите  продължават да смятат, че ролята на САЩ в международните отношения е дестабилизираща (-26), а тази на Русия (+30) – стабилизираща. Наблюдава се и повишаване на одобрението сред българите за руската външна политика спрямо предходната година. Действията на САЩ продължават да се възприемат отрицателно, но в малко по-малка степен. Повишение на одобрението у нас има към Китай (+11), но все още много българи, като че ли не са достатъчно запознати с тази страна – почти половината от интервюираните все още не знаят или не могат да отговорят.

За разлика от България, ЕС като цяло е по-скоро негативно настроен и към трите други световни сили – САЩ получават нетна стойност -43 в отговорите на гражданите на ЕС, Русия е с -44, а Китай е с -37. Положителна е оценката на хората в ЕС за ролята на самия ЕС: +30.

Сравнена с други страни на Балканите, България показва одобрение към външната политика на Русия. Пред нас е Сърбия (+52), а веднага след нас се нарежда Албания (+22). Сред останалите ни съседи отношението е негативно. По отношение на външната политика на САЩ – Сърбия (-61), България (-26) и Северна Македония (-14) са негативно настроени. Рекордьор по одобрение на САЩ пък е Косово (+63), следвано от Албания (+49).