Ден на почит и признателност към жертвите на комунизма

Президентът Росен Плевнелиев ще отдаде почит на жертвите на комунистическия режим в България. Това съобщиха от пресцентъра на Президентството. Днес, 1 февруари, е Денят на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. В 10.30 часа, държавният глава ще поднесе венец пред Мемориала на жертвите на комунистическия режим в България.

За втора поредна година в България се отбелязва Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. Идеята за това бе на президентите д-р Желю Желев и Петър Стоянов. Тя бе възпрета и от премиера Бойко Борисов, който прокара решението през Министерския съвет.

Мотивът тъкмо на 1 февруари да почитаме жертвите на комунистическия режим е, че в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. е изпълнена смъртната присъда, издадена от първи състав на "народния съд” срещу регентите принц Кирил Преславски Сакскобургготски (брат на цар Борис III), Богдан Филов (министър-председател) и ген. Никола Михов, както и срещу министър-председателите Иван Багрянов и Добри Божилов, 22-ма министри, 67 народни представители (вместо първоначално предвидените 25), 8 царски съветници, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. 

Под наказателна отговорност са привлечени ръководителите на монархическия режим и управлявалите от 1 януари 1941 г. до 9 септември 1944 г. Оцеляват само един премиер - Константин Муравиев, и неговият кабинет, управлявал страната от 2 септември до 9 септември 1944 г. и свален с деветосептемврийския преврат. Муравиев получава доживотна присъда и излиза от затвора през 1961 г.

60-те областни състава и двата върховни състава на "народния съд" в София се произнасят по различни обвинения срещу общо 21 024 души.

Издадени са общо 10 897 присъди в 131 процеса. На смърт са осъдени 2 618 души, сред които са регентите, повечето от министрите и народните представители от периода след 1941 г.

Около 200 души от осъдените на смърт са избити още преди съдебните процеси. Конфискувани са над 200 предприятия, както и голям брой недвижими имоти и вещи. Изселени са 4 325 семейства на близки на осъдени, като броят на членовете им възлиза на близо 12 000 души.

Повечето изследователи и историци приемат, че през първите няколко месеца след 9 септември са избити без съд около 30 000 души. 

Всъщност присъдите са планирани и направлявани от Съветския съюз. В телеграмите на Георги Димитров от Москва от декември 1944 до април 1945 с разпореждания до ЦК на БКП се открояват две забележителни "препоръки": "Никой не трябва да бъде оправдан" (от 21 декември 1944 г., написана на руски), и "И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля" (от януари 1945 г.).

На практика чрез "народния съд" е ликвидиран политическият, военният и част от интелектуалния елит на Царство България, който би могъл да се съпротивлява на съветизацията на България. На 1 февруари 1945 г. са пратени на смърт повече български генерали и висши офицери, отколкото са загинали във всичките войни, водени от България до онзи момент.

Мащабите на комунистическите репресии се илюстрират най-добре при паралел с броя на жертвите от периода 1923-1944 г. по време на предишното управление. Според проучване, извършено от избраното през 1945 г. Народно събрание, жертвите са 5 632 души – убити, екзекутирани, починали в затворите или вследствие на престоя им там. Между 1941-1944 г. 357 души (не само участници в съпротивата) са осъдени на смърт и екзекутирани. 

По-голяма част от присъдите на "народния съд" са отменени от Върховния съд на България в периода 1993-1999 г.