Политбюро между държавната политика и чорапите от полиестер

Едва ли висшият комунистически апарат си е представял някога, че десетилетия по-късно решенията му ще бъдат на "един клик разстояние", че истината за управлението на държавата ще бъде достъпна за всеки български гражданин.

И наистина – десетилетия по-късно, това е факт. Архивите с протоколите на Политбюро имат свое място в интернет пространството – http://www.archives.bg/politburo. От тях можем да получим ясна представа за натрупването на външния дълг на България, за кредитите, които се отпускат на страните от Третия свят, за Възродителния процес, за десидентите, за полската "Солидарност", за перестройката и много други.

Наред с тези въпроси обаче прави силно впечатление дребнотемието, в което често потъват членовете на висшия орган на партията.

През 50-те години например в дневния ред на политическия комунистически елит влиза дебат за цените на дамските чорапи от полиестер, коментират отпускането на жилища за конкретни лица – естествено, само ако са активни борци или членове на БКП.

Става ясно и как са раздавани вилите на панорамния път в "Бояна", кои хора са осъдени като агенти на Трайчо Костов, от което пък става ясно, че Политбюро е било и съдия, и следовател.

С гриф "строго поверително" е изпратено писмо до "другаря Йосиф Сталин", с което Вълко Червенков моли за предоставяне на експерти по шифриране, защото "другарите в дирекцията не разполагат с никаква литература и са принудени сами да създават теория, използвайки за това само собствен, съвсем незначителен опит", а помощ могат да окажат "само криптолозите на Съветския съюз".

Навярно вече има много хора, които не знаят какво точно представлява Политбюро. За тях сайтът на ДА "Архиви" предоставя достъпна информация за този най-висш орган на БКП, който вън от съмнение е много по-важен от правителството през тези години.

Всъщност това е органът, който взема решения. Едва след това се свеждат на вниманието на Министерски съвет, за да бъдат оформени чисто формално и нормативно.

В интервю за iNews Велислава Дърева определи този орган като "една изключително непропусклива каста". Като че ли в подкрепа на нейното мнение, архивите информират, че за 45 години негови членове са били само 55 души. "Може да си представите за какъв елит на елита в системата говорим", допълни доц. Мартин Иванов, председател на агенцията.

В списъка влизат ключови фигури като Георги Димитров, Васил Коларов, Трайчо Костов, Вълко Червенков, единственото семейство – Тодор и Людмила Живкови, Петър Младенов, Огнян Дойнов, Добри Джуров, Андрей Луканов, Александър Лилов и др. Всички 55 членове на Политбюто са представени с биографиите си на сайта представени са и някои от най-известните функционери.

Документите на сайта са разделени според степента на секретност - "А" (по-ниска) и "Б" (по-висока или "свръхсекретно"). Първите са 1 573 броя протоколи и решения, а строго секретните са 905 и обхващат целия период от средата на 40-те до 1989 година. Цялата тази информация е разположена върху 22 хиляди страници. Дигитализацията на информацията продължава.

"Има нещо символично – една от най-скритите и най-потайни институции на комунистическа България да бъде първата, върху която ще падне светлината на прожекторите и която ще се превърне в една от най-прозрачните институции, тъй като протоколите й ще бъдат достъпни за всички български граждани. Друга причина е нещо, което напоследък тормози все повече от нас", коментира доц. Иванов, като цитира президентът Росен Плевнелиев, че "мнозина от нас имат натрапчивото усещане, че живеят в едно несвършващо се минало и че близкото ни минало все още не е влязло в музея".

В началото на октомври ще бъде представен нов сайт на ДА "Архиви", който ще предоставя информация за десетките хиляди българи, загинали, сражавайки се в Балканската и Междусъюзническата война. А до края на годината ще бъде готов и сайтът с полицейските досиета на различни видни българи до 9 септември. Включени са Тодор Живков, Никола Вапцаров, Г. М. Димитров (Гемето) и др.

Очаква скоро да има яснота за отпускането на средства в размер на 1,75 млн. лв. за създаването на Музей на Държавна сигурност. "Имаме на всички уверението, но парите все още няма ги няма", призна доц. Иванов. Фактическата работа по музея в случай, че се намерят средства от бюджета, ще отнеме по-малко от година

Към момента в държавната агенция са пристигнали почти всички копия на документи от Русия, изнесени от България през 1944 година. Очаква се и последните да пристигнат – те вече са в българското посолство в Москва. Общият обем на документите е около 30 хиляди страници.