iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline News in English

"Синята" и "червената" истина за 9-ти септември

Мненията на Веселин Методиев и Велислава Дърева за Деветосептемврийския преврат и режима

по статията работи: Филипа Тодева | 09.09.2012 | 12:45 5

"Синята" и "червената" истина за 9-ти септември

iNews

Навършват се 68 години от Деветосептемврийския преврат

Дискусиите за историята на България след 1944-та година навярно няма да стихнат и до 2044 г. По същия начин, по който у нас все се спори дали Русия ни е помогнала или сме се освободили сами от турско робство, ще продължават различите оценки за управлението на страната след историческата дата 9-ти септември.

Категоричните мнения на политици, общественици, журналисти не секват вече 20 години. Тоест интерпретациите на събитията от този период винаги са политически украсени, да не кажем удавени в политическа боя. В началото на промените е по-лесно да си затворим очите за тази дата.

Тодор Живков нарече българското общество "недоразвито", а социализма - "недоносче", Бойко Борисов го сравни с "лош човешки материал", но пък заяви, че "демокрацията е победила в пълния й обем" в България. Истината е, че днес 20 години по-късно младите хора, и не толкова младите хора в България, живеят в свой личен "соц", в една "почти демокрация", както неотдавна кръстиха чувството на дефицит на истина по този въпрос "млади художници".

Може би, защото модерните времена не са като хапчето, което Нео от "Матрицата" взема, защото не иска да забрави, а може би – защото на някого е по-удобно да има народ, лишен от историческа памет, лишен от стремежа да търси историческа истина.

Плурализмът означава различие. В днешния ден ви предлагаме две различни мнения - това на журналиста Велислава Дърева срещу това на депутата от ДСБ Веселин Методиев - за този период от историята, за "тоталитарния режим" или "при бай Тошо". От вас зависи дали ще намерите частица историческа памет, или ще предпочетете "другото хапче".

_____________________________________________________________________________

ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ	ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА
Въпрос: Историците все още не са стигнали до единодушна оценка за 9-ти септември – има много противоречиви изказвания и становища относно тази дата. Какъв е вашият прочит на тези събития?
Модерната българска история фактически е вече на близо 200 години. Защото ние разбираме под модерна историята не само за България, а и за Европа - времето, в което се установява нов политически модел на демокрация, на свободни избори, на парламентарен ред. В това отношение ние сме една от 15-те държави в ХІХ век, които са се изградили и сме от по-възрастните страни с основи на парламентарната демокрация. За мене 9-ти септември не може да бъде разглеждан самоцелно и едностранчиво. Трябва да бъде поставен в тази хронология. В тази хронология има дати на тежки удари, които са върху парламентарната демокрация. Такава дата в 19 май 1934 година, когато са забранени политическите партии. Въведен е фактически личен режим на тогавашния монарх цар Борис Трети, разпуснат е парламентът, ограничено е свободата на словото и т.н. Но не е извършено физическо насилие върху хора в конкретни случаи, камо ли в някакво масово разчистване на сметки с хора. Докато превратът, който е извършен на 8-ми срещу 9-ти септември поставя на власт правителство, което изцяло е сталинско и което извършва нечуван терор за българската история в тези 200 години, терор, който е несъпоставим като удар върху националната общност за такова кратко време. Аз няма да спомена числа, защото знам, че е спекулативно да се борави с тях, но става дума за десетки хиляди човешки съдби, ще кажа даже за десетки хиляди семейни съдби, защото много хора или са изчезнали безследно или са убити назидателно, или прибрани и впоследствие заведени в лагери. Започва едно мрачно време в нашата история. Това, че една част от българите са имали в главата си комунистическата идея като светла идея, никога не съм оспорвал и нямам намерение да оспорвам, защото трябва да съм маниакален човек, а аз се мисля за разумен и нормален. Имало е такива хора, то и днес има хора, които под добрите идеи са готови да извършан безобразия. Въпрос на осъзнаване на добрата идея. Мисля обаче, че като поука основното, което трябва да се знае е, че има определени правила, за да може свободата на другия да бъде гарантирана, а не само твоята.	За мене 9-ти септември е един от най-забележителните дни в българската история. Наистина той трябва да бъде в списъка на националните празници или поне в официалните. Това според мене е абсолютно задължително, защото това е краят на една политика, която води българската държава до този момент - политика на присъединяване към нацисткия тристранен пакт. В последните 22 години отношението към 9-ти септември е диаметрално противоположно на историческата истина и причината за това е, че тъй наречените демократи изобщо не приемат понятието антифашистка борба. Според тях тук няма антифашисти, има закононарушители – хора, които са тръгнали срещу законната власт и тази власт много правилно им е "отразяла главите", в прекия смисъл на думата. Бесила ги е, разстрелвала ги е и са им разнасяли главите, набити на колове, ако някой това не го знае. Има литература по тоя въпрос, да бъдат любезни и да я намерят и да я прочетат. Защо тяхната теза е, че антифашистите са престъпници или че тях въобще ги няма, не са съществували? Много просто - ако няма антифашисти, няма фашизъм и няма профашистко правителство, няма аплодисменти в Народното събрание, след като България се присъединява към Тристранния пакт, когато министър-председателят Богдан Филов съобщава тази "блага вест". Всички стават на крака и аплодират, и викат "Ура", и не си дават сметка какво правят. Мислех, че България е единствената държава, по-късно се оказа, че не е, само че при нас тези процеси настъпиха много по-рано, в която т. нар. демократи се опитват да обърнат реката на времето и тя да потече обратно. Върнаха политическата лексика отпреди 9-ти септември. Така всички антифашисти, а те не са от една-единствена партия – има комунисти, социалдемократи, земеделци..., бяха обявени за престъпници. Техните палачи и инквизитори бяха обявени за герои. Паметта на загиналите беше поругана. Не просто бяха съборени техните паметници и бяха сменени имената на улици и училища. Тук има един ужасен момент, защото тези паметници са костници, те обикновено са издигнати там, където са погребани загиналите партизани, ятаци, ремсисти. Това е много скверно действие, това е греховно. Това е гроб, тук се посяга. Те се опитаха да убият повторно загиналите и да ги опозорят. Малко по-късно всички тези неща започнаха да се случват в Литва, Латвия, Естония, Унгария. В прибалтийските републики издигат паметници на есесовци (бел.ред. членове на голяма паравоенна организация, един от важните компоненти на нацистката партия в Германия). Изхвърлят се паметници на съветските воини, правят паради в есесовски униформи. У нас още не сме стигнали дотук. У нас в същото време се постараха да обезсмислят живота на живите антифашисти – те бяха унижени, обречени да живеят с минимални пенсии, дори имаше призиви да им бъдат отнети, а това са възрастни хора. Обявиха ги за престъпници. Но, ако Никола Вапцаров е престъпник, то тогава неговите убийци са герои и са ангели. Разбира се, никак не им се връща на демократите към 1925 година или към 1923-та, защото ако Гео Милев и Йосиф Хербст са престъпници, какви са генерал Русев и генерал Иван Вълков (бел.ред. - участници в Деветоюнския преврат), какъв е Александър Цанков? Те са светци, очевидно. Беше извършена подмяна на историята, много тежка подмяна – покушение върху паметта на българската нация. Парадоксът е, че внуците на тези политици, които някога са приемали Закона за защита на държавата и Закона за защита на нацията – позорния закон срещу евреите, техните внуци в един определен момент също бяха народни представители след 10-ти ноември и те стояха в дясната част на залата. Не може да бъде забравяна тази част от нашата история, защото България много послушно прие цялото законодателство на нацистка Германия, когато става дума за преследване на хора. По ЗЗД бяха избити няколко хиляди души и това се смята за геройство. Законът за защита на нацията постави под угроза живота на българските евреи. Слава богу, България успя да спаси своите 50 хиляди евреи и това е факт, с който ние можем само да се гордеем. Те бяха спасени благодарение на една група народни представители, Българската православна църква и Царя. Това не трябва да се забравя. Някои питаха защо сред депутатите няма комунисти – ами защото комунистическата партия по това време е забранена. Според мене цялото общество е спасило българските евреи. Още тогава е българското общество, българският народ отрекоха тоя позорен закон. Другото, което не желаят да възприемат "демократите” е един исторически факт – че с началото на войната Антихитлеристката коалиция (напомням на безпаметните – СССР, САЩ, Великобритания!) приема, че всички съпротивителни движения в света, независимо къде са, те са част от цялата световна битка срещу нацизма. Българските антифашисти са част от Антихитлеристката коалиция и това е прието още по време на войната. Това не е моя измислица. В нито една друга държава в Западна Европа, където е имали антифашистка съпротива, никъде не разрушават паметниците им. Беше приет един много смехотворен закон, според който антифашистите са престъпници, но тези, които са участвали във Втората световна война, са герои. И какво се получи – много голяма част от партизаните бяха обявени хем за престъпници, хем за герои. Майка ми е така - тя е партизанка от Втора средногорска бригада "Васил Левски" и има две задочни смъртни присъди преди 9-ти септември, а след това отива на фронта. Баща ми е командир на бойна група. Той също има две задочни смъртни присъди преди 9-ти септември.
Въпрос: След 9-ти септември следва един период в българската история, който се възприема като режим. Какво сме спечелили и какво сме загубили от него?
Не знам да сме спечелили нещо. Ще кажа какво моите опоненти в дебати, които съм участвал, са казвали като печалба. Но загубата е категорична, защото България напуска едно проевропейско развитие – избор направен от тези, които Симеон Радев нарича строители на съвременна България. Самата Търновска конституция е проевропейски избор. България се ориентира на запад, а не на изток. България тръгва на запад дори в геополитическите си проблеми, които е имала да решава тогава – свързани с жп транспорта, а сега – енергийни. Първата жп линия, която има щастието да открие Стефан Стамболов е насочена не към Русия и Москва, а към Белград и Виена. Този избор на българските политици от края на ХІХ век е категоричен, няма никакво съмнение, той е затворен, прекратен, изолиран, построена е стена. Ние, българите оставаме от страната на Изтока, заедно с още десетки милиони хора от Източна Европа. Това се отразява върху културното развитие, върху стопанското развитие на едно време в края на ХІХ век, в което Западна Европа постигна чудеса в стандарта на живот. Качеството на живеене на хората през 60-те и 70-те години е несравнимо с качеството на живот преди Втората или Първата световна война. В Западна Германия, Франция или в Белгия въпросът на 70-те години не е дали ще имаш хубав файтон, а дали ще можеш да си купиш хубава яхта. Говоря за средния европеец. Не говоря за богатите хора, а за тези, които са трудолюбиви, дисциплинирани и които печелят пари, така че можем да си представим за какви големи разлики става дума. При нас въпросът беше дали можеш да се наредиш на опашка за "Москвич". От тая гледна точка можем да си представим разликите, чисто метафорично, ако щете. А опонентите казват, че в това време България се индустриализира, че България била аграрна страна и че под натиска на комунистическата диктатура насилствено се карат да напускат селата и да отиват в градовете. Вярно е, че са го правели насилствено. Вярно е, че тази индустриализация банкрутира, фалира, например "Кремиковци" или каквото си изберете. Всичко фалира. т.е. тя е била насилствена, умишлена, за да може комунистическата партия да си произведе работническа класа, на която да бъде авангард (бел.ред. преден отряд). Защото тя нямаше на кого да бъде авангард иначе. Българското общество в огромната си част е било селско общество, аграрно общество и имаше естествена еволюция, която преживя във всички европейски държави – на развитие на градско общество.	Нека да не забравяме най-напред разделението на света. Всички знаем за епизода, в който върху една салфетка светът е разпределен между Сталин и Чърчил. Къде попада България? В съветска сфера на влияние. Скоро след войната, във Фултън Чърчил държи своята знаменита реч за "желязната завеса". След като си разпределят света, довчерашните съюзници започват да се бият помежду си. А иначе - какво е получила България през това време. След 10-ти ноември се казваше, че България е била цветуща държава през 30-те години на миналия век. Това не е вярно, имало е 70% неграмотно население, хора, които не знаят какво е легло. Това е времето, когато ти не можеш да си изучиш децата. Невъзможно е да се лекуваш. След 9-ти септември имаш 98% грамотност, имаш индустрия, култура, изкуство, литература, образование от много висока класа и в същото време нямаш свобода - свобода на словото. Не можеш да говориш, не можеш да пишеш, мисленето е забранено. Цензура ужасна! Най-големият проблем беше точно цензурата. Хората, които управляваха – една каста, абсолютно непропусклива, една черна кутия, в която човек, като влезе не знае като излезе дали ще се познае. Репресивният апарат беше машина, чиято цел бе да се смачка човек. Аз съм от десидентите в тая държава – с Желю Желев, Чавдар Кюранов, Соня Бакиш и другите ми приятели сме учредявали и Русенския комитет, и Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, "Екогласност". Аз зная за какво става въпрос. Аз познавам килиите на Държавна сигурност отвътре. Така че в това отношение нямам никаква носталгия. Но от социална гледна точка носталгията е напълно разбираема за хората. Сега нито можеш да си изучиш децата, нито да си спокоен, че като се разболееш, ще се излекуваш. Никога не знаеш дали ще си запазиш работата. Образованието е в отвратително състояние, плачевно. През тези 22 години бяха разрушени устоите на българската държава. Бяха хвърлени всички сили, за да се унищожи всичко, което има стойност – като се почне от земеделието и се стигне до Българската академия на науките и посегателството върху църквата. След 9-ти септември на църквата се гледа като на власт и влияние, които трябва да бъдат натикани в ъгъла. След 10-ти ноември СДС реши, че църквата е вражеска крепост, предназначена за превземане. И едните, и другите извършиха престъпление към Българската православна църква.
Въпрос: Успявате ли да коментирате безпристрастно и обективно тези събития?
Точно така им казвам, че когато някой се опитва в края на 60-те години на миналия век да каже, че България има страшно хубава дата - това е, че при преброяването и на 1 януари 1968 г. градското население е преобладаващо над селското, което означава, че България има градско общество – това не е вярно. По простата причина, че то не е постигнато по един обикновен път, а е постигнато по един насилствен начин. Това между другото има много тежки демографски измерения, защото насилственото движение на хора от селото към града създаде манталитети, чиито проекции могат да се видят и днес. Имаше хубав филм в моите млади години, който се казваше "Дърво без корен" за уплашен възрастен човек, който се вози в асансьор на панелен блок. Този стрес, който се преживява – от едно уютно място за живеене, което представлява една котловина, от едно красиво село – набутан сред асфалт и панелни блокове човек преживява такава тежка травма, че тя може да отиде чак в следващото поколение, в децата. И да не се осъзнава какво значи градски човек – това е последствие от комунизма, това е последствие от диктатурата.	Виждаш хубавото, виждаш и лошото. Не мога да отрека хубавото, но не мога и да си затворя очите за лошото. Аз не съм кретен. Имам две очи, нямам едно. Виждам добре.
Въпрос: Какво мислите за сравнението между Бойко Борисов и Тодор Живков?
Бойко Борисов има кумири. Всеки от нас ги има. Лошото е, когато си политик и имаш политически кумири, защото тогава можеш да се превърнеш в човек, който подражава на друг и не дава нищо от себе си. Аз например, имам кумир. Стремя се към него, харесвам го страшно, занимавам се с живота му, изучавам го. И знам, че никога няма да стана китарист, защото става дума за Ерик Клептън. Слушам неговата музика и съм изключително подготвен по тази материя и се чувствам фен, в тежкия смисъл на думата. Но никой български политик не ми е кумир, защото смятам, че трябва да се спазва една хигиена и трябва да се внимава. Борисов в това отношение е доста откровен, той обича Царя, обича Живков и не вижда в това никакъв проблем, което вече е проблем.	На 8 декември ние, като студенти, бяхме откарвани под строй на среща с другаря Живков. И той държи, разбира се, някаква тъпа реч, която започва с "Честит осми март...". Тогавашните студенти ръкопляскаха и се смееха кръшно на Тодор Живков. Днес Бойко Борисов отива в някой университет, говори пълни простотии и те му се радват и му ръкопляскат. А студентките го пипат по бицепса. Разликата между двамата е, че Тодор Живков по никакъв начин не можеше да го пипнеш по бицепса. Това е видимата разлика. Има още една – каквото и да говорим диктаторът Тодор Живков и тези, които управляваха държавата, имаха социално мислене. Тука сега социално мислене няма. И това се отнася за всички десни управления. Как живее тоя народ, как оцелява – това за тях няма никакво значение. И тогава, и сега този, който е неудобен на властта бива изхвърлен незабавно, особено ако е журналист.
Въпрос: Какво мислите за феномена "носталгия по бащицата" или по "силната ръка"?
Да си гражданин, да имаш гражданско достойнство означава да си отговорен към собствения си живот, да си независим. Това е много тежка работа. Да си поданик означава да чакаш някой да решава вместо тебе, да нямаш отговорност. Това е носталгия по време, в което някой носи отговорност – дали ще бъде наруган диктатор като Живков, да кажем и ще бъде пуснат някакъв укор по негов адрес, или ще бъде наруган министър-председател в новото време, към когото е имало огромни очаквания, а той ги е провалил - няма много голямо значение. Ти продължаваш да си поданик. Не си гражданин. От тази гледна точка мисля, че най-хубавото съчетание като исторически пример е персоната на Симеон Сакскобургготски. Два милиона почти му гласуваха доверие и след 8 г. никой не искаше да чуе за него. Това е много лошо, това е поданическо поведение. Мисля, че случаят с ГЕРБ ще е идентичен.	Има такава носталгия и си мисля, че 20 години това общество търсеше заместител на Тодор Живков, ама много усилено го търсеше и го и викаше даже. И го намери и би трябвало да са много щастливи тези, които го намериха. Само че разликата е много голяма. Каквото и да говорим за бай Тодор, тоя човек беше интелигентен. Той само се правеше на прост. И аз това го разбрах много по-късно, когато след 10-ти ноември отидох да правя с него едно интервю и после много често си говорихме. Аз тогава разбрах какъв човек стои срещу мене. Тогава разбрах защо е управлявал толкова дълго. При това не е имал така армия PR-и, като Бойко Борисов.
Въпрос: Има ли логика в това, че за младите в България 9-ти септември е една голяма въпросителна?
Това е логично - и ще кажа защо. Има една огромна грешка, допусната в нещо на пръв поглед формално след '90-та година. В Софийския университет, във Великотърновския университет и там, където се кандидатства с история, самите факултетни съвети, самите колеги казаха, че няма да има в кандидатстудентския изпит въпроси след Първата световна война, тъй като времето е спорно, оценките различни, има тежка дискусия в науката, трябва да премине тази дискусия и тогава ще се върнем и ще въведем изпити и за тази история – след 1919 година. С това натиснаха неформално, не през решение и министерска заповед учебното съдържание. Учителите преподаваха повече тези отрязъци от историческото време, защото върху тях се кандидатстваше. Дори, ако щете, онази форма на особен вид образование – частните уроци, тя отиде на същото място, защото другото престана да бъде интересно от гледна точка на приема. Ето защо вече 20 години на практика ние в българското училище не изучаваме достатъчно този период. Не, че го няма в учебниците, не, че ги няма различните мнения в различните учебници, има ги. Някои учебници много ми харесват - други не. Това е хубаво, защото има плурализъм, има някакво разнообразие на мнения, но, тъй като аз се опитвам да говоря много с учители по история, зная от тях, че фактически това учебно съдържание не стига до децата.	Има библиотеки, но след 10-ти ноември се случи нещо много интересно. Много от книгите бяха дадени за унищожаване. Камиони с книги пътуваха към пещите!
Въпрос: Какво мислите един за друг?
Аз познавам Велислава Дърева отдавна. Нейното име е свързано със събития отпреди 1989-та година – провокациите, които имаше към историческата наука във връзка с гроба на Васил Левски. И помня, че зае позиция, близка от тази на покойния професор Николай Генчев, който се опитваше да отстоява честта на историческата наука, атакувана тогава с доста силната фигура на Николай Хайтов. След това, разбира се, я помня и като народен представител.	Спомням си Веселин Методиев от Народното събрание и като един от студентите на Николай Генчев. Методиев беше и вицепремиер, и министър и т.н. Но аз към него имам едно много тежко възражение и това се отнася за времето на разкола в Българската православна църква - разкол, който беше инспириран от СДС с чисто политически и икономически цели. Тогава Веселин Методиев като вицепремиер бе сред тези хора, които подкрепяха и насърчаваха разколниците. Той отиде на нелегитимния събор, който се проведе в операта и го подкрепи – от своята позиция на вицепремиер! Подкрепи нелегитимния, противоканоничен патриарх Пимен и произнесе една фраза, която след това повтори президентът Петър Стоянов – че България няма патриарх, че не приема нито патриарх Максим, нито патриарх Пимен и по този начин постави знак на равенство между лъжата и истината. Аз съм православен човек и съм от малкото журналисти, които изведохме тази битка срещу разкола до край. Това е много тежък грях на Веселин Методиев.

Още от България

Какви са причините за високите цени на храните?

Хаос и закъснения заради ремонта на Централна гара - София: Ще се подобри ли организацията на жп транспорта?

Извънредно от Радев! Остро предупреждение към Северна Македония

„Ставам вече порно звезда”: Изнудват бивш министър с клип с нецензурно съдържание

„Тази е лесна, пишете ѝ“: Десетки жени попадат без да искат и без да подозират в чат канали

Божанков потвърди за стрелбата

Детето на Божанков гръмна с пистолет по друго хлапе на парти в Арбанаси

Подробности за катастрофата при "Маказа"

Добави коментар

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Коментари

Подреди по: Най-нови | Най-стари |

5 Анита Кралева 10.09.2012 | 10:16

Много готин блиц. Само по този начин може да се погледне обективно на събитията!

2 0 Напиши отговор

4 Леля Марче 10.09.2012 | 09:21

Нямам време сега да чета цялото интервю, но довечера ще отделя такова. Истината е, че за съжаление у нас никога не е имало демокрация в чистия й обем. Защото такова понятие, като цяло съществува само на хартия, но не и на практика. Никъде по света няма демокрация по правило. Никога няма подкрепям тоталитарния режим на управление, няма нищо по-страшно от това да бъдеш лишаван от елементарни свободи, но за съжаление, това което се случва у нас сега, е дори по-страшно.

0 0 Напиши отговор

3 Marusq Laleva 10.09.2012 | 09:19

Всеки си има своя истина.А всъщност истината е някъде по средата. Хубаво нещо е демокрацията, но ето до къде ни докара тя - до прага на бедността. Определено, хората, живели в онова време казват, че животът им тогава е бил далеч по-лесен.Възрастните хора говорят, че на младини им е било лесно, а сега на старини им е трудно и успокояват младите поколения, че сега се живее трудно, но с времето нещата ще се преобърнат и на старини ще им е лесно.Животът е като спирала, всичко се променя, остава ни надеждата за едно по-светло бъдеще.

0 0 Напиши отговор

2 Dimana Svilenova 09.09.2012 | 13:53

За някои 9-ти. септември е празник,за някои е най-обикновен ден.Отмина времето в което "светлата дата" пълнеше пощадите и залите с хора държащи в ръцете си цветя,балони и трибагреници.По-младите не помнят ония времена,но ние ги помним.Безспорен факт е,че няма друга държава в която да се разрушават паметниците на отминали култури.А дали въпросната дата вече не е никаква,или трябва да се чества и празнува като национален празник,остава ние българите да го решим,а не каквото решат тази или онази политическа партия или движение.

2 1 Напиши отговор

1 Костадин Георгиев 09.09.2012 | 13:46

Когато се дават факти от историята на страната, не трябва да се забравя, че преди 9 септемвре в България се води негласна гражданска война в която са убити около 100000 комунисти и съчувстващите им от власт имащите тогава. След 9 септември, взелите властта, действат по принципа "Око за око, зъб за зъб" и си отмъщават жестоко, къде тихо-мълком, къде чрез съд. Отново българи убиват българи. Днес, когато парвенюта и откровени предатели са на власт, отново звучи познатия рефрен "Този е виновен, само ние - не!". Почти същото е било и в Испания, след като Франко взима властта: през 1940 по негова заповед започва да се строи мемориалния комплекс Ескуриал, откровенно възхваляващ победата на фашистките сили. Но независимо от това, в испанското общество започва да се буди дух на национално примирение и разбирателство, който завладява с огромния си потенциал даже и каудилио Франко, който през 1950 г. издава заповед за обновяването на комплекса. Днес в него е погребан самият Франко, редом със създателят на фалангата Примо де Ривера, а от двете страни на централния олтар са погребани костите на 33872 испанци, загинали през войната разделени като комунисти, фашисти, анархисти и обединени с думите в надпис "Испанио, те загинаха заради тебе". Смъртта е обединила и примирила предишните врагове в едно - те всички са испански патриоти. Вижте къде е днес Испания, и къде сме ние, загубили 20 години от съществуването на държавата. Само обединението на народа, а не дележа на такива и онакива, ще доведе до прогрес. В противен случай България вече просто няма да я има никога вече!!!

Още

3 2 Напиши отговор