1 май е - който е работил, да празнува

Днес всеки, който смята, че е работил усърдно през цялата година, отбелязва деня на труда.

Историята му е дълга и датира от ХІХ век, като се свързва работническите протести за социалните права на трудещите се.

Датата, на която празнуваме обаче, първоначално няма нищо общо с фойерверки и забавленията. Тя се свързва с първомайската национална стачка на профсъюзите през 1886 година в САЩ. Тогава се провежда национална стачка на профсъюзите, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден.

След тридневни протести в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват около 200 души и убиват поне 4 души. На 4 май по време на последвалия протест срещу полицейското насилие сред полицията е хвърлена бомба, при която загива полицай и 6 други са ранени. Набързо са осъдени и екзекутирани 7 анархисти, впоследствие оправдани като невинни.

През 1904 година Международната конференция на социалистите вАмстердам призовава "всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за световен мир". Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, конгресът решава, че е "задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците".

У нас 1 май е официален празник от 1939 г. От 1945 г. комунистическата власт в у нас започва да чества празника ежегодно. След края на режима през 1989 г. 1 май продължава да е официален и неработен ден, но държавната власт не се ангажира с организиране на масови прояви.