10 години от смъртта на българските шофьори убити от "Ал Кайда"

За Мария Лазова, майката на обезглавения в Ирак български шофьор Георги Лазов, часовникът спира през 2004 г., когато детето й е обезглавено от терористи. "Жал, скръб. Мисля си същите неща и на това момче му минават през главата. Да знаеш, че ще те колят. Думи нямам, нямам", споделя жената. Мария казва, че времето не я е излекувало, но болката я е направила по-милостива.

"Мили момчета. И тях майки са ги раждали. Нека не ги убиват. И на Аллах се молих, и на Господ се молих да ги запази. Нищо не стана" – така тя коментира екзекуциите на двамата американски журналисти. Години след смъртта на сина си Мария живее съвсем сама. Единственото постоянно нещо в живота й е мъката, за която дори я е страх да говори.

Казва и че нищо не е в състояние да помогне на хората с такава съдба, съобщава bTV. "Няма да мога да говоря нищо, ще онемея. Какво да им кажа - че ще им мине? Да, ама не. Тъгата ще си я носят докато са живи", отправя думи тя към семействата на американските журналисти. 

Самотата я е научила да говори със снимките. "Ами аз си го гледам. Там си говоря с него в кухнята. Излизам от кухнята и ме лъха нещо - и се обърна". За последен път Мария вижда внучката си преди повече от 5 години. Оттогава единствен другар са снимките й.