Преди 136 години българският народ написва първите редове от своята нова история. След бунтове в различни градове на Източна Румелия, подкрепени от княз Александър I Батенберг, Съединението на България е постигнато на 6 септември 1885 г.
И макар Берлинският конгрес да разпокъсва странни, той не успява да прекъсне здравата духовна нишка, която свързва Княжество България с Източна Румелия.
По традиция кулминацията на честванията са в Пловдив. Именно градът под тепетата е най-голямото населено място, което се завръща в границите на България, нещо бленувано силно и дълго.
Това е една от малкото дати, когато сме се изявили като истински Независим Народ, отхвърлил ярема както на поробителите, така и на т.н."Велики сили", чиято цел е била и сега е "да няма силна България".
Въпреки съпротивата на Русия и лично на нейния император Александър III, Съединението получава международно признание.
Борбите между българските русофили и русофоби ескалират с Девето-августовския преврат, последван от абдикация на княз Александър Батенберг и скъсване на българо-руските отношения през есента на 1886 г.
Денят е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.
Фактът, че днес празнуваме 136-та годишнина от нашето национално Съединение, доказва, че именно "Съединението прави силата".