167 г. от рождението на Христо Ботев

Но... стига ми тая награда -

да каже нявга народът:

умря сиромах за правда,

за правда и за свобода...

Христо Ботьов Петков, според собствения му правопис, известен като Христо Ботев, роден на 6 януари 1848 г. в Калофер, починал на 1 юни 1876 г., е български национален герой, революционер, поет и публицист.

На 6 януари 2015 г. се навършват 167 г. от рождението му.

Революционерът е роден в семейството на известния възрожденски учител Ботьо Петков. След като завършил трети клас на местното училище, баща му го праща на учение в Одеса, където през 1863 г. той постъпва във Втора гимназия.

Учението на младия Христо в Русия обаче не било успешно. Скоро той е изключен от гимназията, но остава в Русия още три години. През този период под влияние на възгледите на Херцен, Белински, Огарьов, Чернишевски, Добролюбов и Писарев се формират основите на неговия светоглед. Върху неговия неспокоен дух силно влияят и западните социалисти-утописти, както и анархистко-бунтарските идеи на М. Бакунин.

През есента на 1866 г. Ботев става учител в село Задунаевка (Бесарабия), а през пролетта на следващата година се завръща в родния си град. Тук за известно време замества баща си в училище, но скоро се сблъсква с местните първенци и според някои спомени заради пламенната реч, която произнася на празника на Кирил и Методий на 24 май 1867 г., той бил принуден да напусне страната, за да остане чак до края на живота си политически емигрант в Румъния.

През 1868 г. Ботев става учител в Александрия и по-късно за година и половина и в Измаил. През лятото на 1871 г. Ботев започва да издава в. "Дума на българските емигранти” – един от най-радикалните български революционни вестници.

През 1876 г. издава бр. 1 на в. "Нова България" със съобщения за Априлското въстание. Ботев развива трескава дейност по организиране на четата. Решава да стане войвода. Сбогува се със семейството си, без да разкрие закъде тръгва, и се отправя към Гюргево.

През 1876 г., 16 май от Гюргево с част от четниците се качва на парахода "Радецки". На следващия ден Ботев изпраща последните писма до приятелите и до жена си Венета. "Радостта ми няма граници, като си наумя, че "моята молитва" се сбъдва" (писмото до БРЦК). "Знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе" (до Венета). Заставя капитана на "Радецки" да спре на българския бряг при Козлодуй.205 момчета развълнувани целуват родната земя и поемат пътя към Балкана.

1876 г., 18 май е първата среща на четата с турски войски в местността Милин камък. Ден по-късно четата е на Веслец, готви се за решително сражение. Войводата прави неуспешен опит да се свърже с Врачанския комитет.

1876 г., 20 май (1 юни нов стил) е последният тежък бой. Привечер след сражението единичен куршум пронизва Ботев в гърдите. Поетът пада под връх Камарата между суровите склонове на Врачанския балкан.

На 6 януари 2015 г. в цялата страна ще се проведат чествания в чест на Ботев. От 13.00 часа, пред бюст-паметника на Христо Ботев в Борисовата градина в София ще се проведе тържествено честване по повод 167-годишнината от рождението на великия български революционер, поет и публицист.

Водещ на честването ще бъде актьорът Мариус Донкин, ще участва хор "България” с диригент Валентин Бобевски, а гвардейци от Националната гвардейска част ще поднесат венци.

Слова ще произнесат Мартин Иванов, секретар на президента на Република България по образование, култура и национална идентичност, д-р Тодор Чобанов – заместник-кмет на Столична община и проф. Боряна Христова, директор на Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий”.

На събитието ще присъстват ученици от столичните училища, носещи името на Христо Ботев.