19-годишен младеж нападна шофьор на линейка в Бяла Слатина

- Лекарите, които дойдоха, бързо ли реагираха? - Знаете ли, че лекарката от Бърза помощ, която дойде, като видя детето, се уплаши и не искаше да го пипне с пръст?! Не може детето вече десет минути да лежи на земята, опикано, цялото в кръв, замръзнало от шока, тресе се и никой да не обърне внимание. Казвам на полицая: нямате ли нещо, с което да го завия, да го стопля, той ме гледа като малоумен. Викам им на хората – дайте нещо, трябва да се стопли това дете, а те се обръщат на другата страна, все едно не говоря на тях. Накрая си свалих шубата, за да го завия. И когато се появи лекарката, идва, стига до детето и после дава назад. И понеже момиченцето ме е стиснало за ръката, аз не мога да се изправя, вдигам глава и питам лекарката: “Какво правим?!” И тя ми се крие зад гърба. Казвам си – тази жена сигурно си мисли, че момиченцето е умряло и махнах шубата, за да види, че е живо. Дойде шофьорът с носилката. Аз я попитах: “Как ще го качим това дете?” Тя казва на шофьора: “Донеси шина за кръста!” Тръгнаха да го слагат на носилката, поставят шината под гърба, а счупеният крак виси като парцал. В момента, в който си го дигне и детето почва да крещи. Шината под кръста не държи, не ми дадоха бинт, нищо, за да прикрепя детето към носилката. Накрая шофьорът казва: “Вдигаме го вътре”. Нито му сложиха яка, за да го обездвижат, нито го вързаха към носилката, нито счупеното краче прикрепиха с шина. Това дете те го метнаха на една пластмасова носилка, на която то не можеше да се закрепи изобщо. През цялото време съм подскачал и съм се опитвал да го придържам да не изпадне на пода на линейката. По пътя раната на крака се отвори и започна да шурти кръв навсякъде. Казвам на лекарката: “Дайде да сложим турникет, ще му изтече кръвта на това дете!” Тя ми казва: “Аз не съм специалист, аз съм кардиолог!” Взе да се оправдава, че от 112 се объркали и казали, че има счупен крак, а не толкова сериозна травма, не била подготвена. Обадиха се на друга линейка, която ни пресрещна на Семинарията, за да го прехвърлим. Понеже детето не беше вързано по никакъв начин за носилката, трябваше с глава да му подпирам корема да не изпадне, с едната ръка държах крака, за да не се отваря раната и в същото време пазех равновесие по между подскачанията на линейката. Чак във втората кола вече травматологът се опитваше да обдишва момиченцето, а аз притисках раната, защото кръвта ми изтичаше в ръцете. В “Пирогов” всички наобиколиха детето, сложиха го на монитор, чух сърчицето му как бие страшно бързо и донякъде се успокоих. Ще се моля за това дете да оцелее!