2,3 милиона българи в примката на бедността

2,3 млн. души в България живеят с общ доход под прага на бедност, информира президентът на КНСБ Пламен Димитров, като се позова на изследване на "Евростат". Българите, които имат добър стандарт на живот за около 1,4 млн. души. При тях месечният доход на един човек е около и над 560 лева. В България обаче по-нисък от този доход имат 3,5 милиона души. Броят на хората с такива доходи се увеличава с 3,2%.

Димитров обясни, че негативната картина на доходите – 1/3 от българите живеят при огромни материални лишения, определя исканията на синдиката за повишаването им.

"Пазарът на труда, който загубихме през 2008 година, не е възстановен... Поне 10-15% увеличение на доходите във всички области са необходими за следващата година, за да възпираме движението на работниците към Западна Европа", заяви Пламен Димитров.

Данните от европейската статистика показват, че 40% от населението у нас е изложено на риск от бедност и социално изключване, при средно за ЕС ниво от 24%.

Издръжка на живот:

Издръжката на живот на 1 член от 4-членно домакинство (2 възрастни + 2 деца) в края на м. септември достигна сумата от 560,81лв., или общо са необходими 2 243 лв. Ако допуснем, че двамата възрастни члена от този тип домакинство са заети лица, то следва доходите им от труд да покриват общата стойност на издръжката на живот и да осигурят достоен начин на живот на техните членове.

През третото тримесечие продължава низходящият темп на издръжката на живот и отново отчита намаление с 0.2% спрямо предходния период на наблюдение, а на годишна база се наблюдава задържане на същото ниво.

Разгледани в динамика тримесечните темпове показват, че дефлацията все още не е устойчиво и трайно преодоляна, макар в началото на годината да се наблюдават някои индикации за възстановяване на инфлацията. Все пак на годишна база се отчитат темпове около и малко над нулата.

Сред основните Основните фактори, които оказват влияние за намалението на стойността на издръжката на живот са значителният спад при цените на петрола на световните пазари, поетапното намаление на цените на топлоенергията и низходящата динамика на международните борси и на вътрешните цени на селскостопанските продукти, които повлияни от руското ембарго оказват натиск за понижаване и/или задържане на крайните потребителски цени.

В сравнение със септември 2008 г. издръжката на живот се е увеличила с 19.1%. За целия период от началото на кризата в стойностно изражение общо за 4-членно домакинство тя е нарастнала с 363 лв. или средно на лице с около 91 лв. Ръстът при хранителните стоки е със17.1%, а при нехранителните стоки с 20.8%.

За същия период общият доход на лице от домакинство бележи ръст от 43.7% (второ тримесечие на 2015 г. спрямо същия период на 2008 г.), а реалният ръст е с 27.2%. Все още обаче, размерът на общия доход на лице представлява около 2/3 от необходимите средства за издръжка на живот. Това показва, че в стойностно изражение общият доход (от 401 лв.) е на изключително ниски нива и дори при този темп на нарастване, все още не е в състояние да позволи достоен начин на живот.

През целия анализиран период заетите лица намаляват с над 360 хиляди общо за страната (база II трим. на 2008 г.), в младежката възраст (15-29-год.) се отчита спад с около 108 хил. лица. Безработните лица нарастват с над 123 хил., като коефициентът на безработица достига през второ тримесечие на 2015 г. 9.9%, при 5.8% през същия период на 2008 г. Водещи в класацията по възрастови групи са тези от 25-34-годишните (+ 32 300 лица) и на 35-44-годишните (+ 43 500 лица).

При тези условия, наложилата се през последните две години дефлация предизвика стагнационен ефект върху икономиката на страната, ограничена инвестиционна активност и по-малко нови работни места. Темпът на нарастване на работните заплати се задържа на ниски нива, а крайното потребление на домакинствата отново мина в низходящ тренд (съответно с - 1% за първо и с - 2.6% за второ тримесечие), след като през 2014 г. отбеляза годишен ръст от 2.7%. Това са индикации, че доходите не нарастват с необходимите темпове, така че да доведат до такъв ръст на потреблението, който устойчиво да преодолее дефлационната спирала.

Динамика на цените в потребителски групи

По отношение динамиката на цените в края на третото тримесечие на 2015 г. при хранителните стоки се отчита ръст спрямо предходното тримесечие с 0.5%, а на годишна база с 1.0%. Основната причина е влиянието на сезонния характер на някои хранителни стоки и особено на пресните зеленчуци и плодове, което обяснява наблюдаваните спадове (напр. при гроздето) и покачвания в цените (напр. при краставиците).

През третото тримесечие на 2015 г. ценови ръст се наблюдава в почти всички основни групи хранителни стоки. По-осезаемо се отличава повишението на тримесечна база в групите:

При нехранителните стоки се регистрира намаление на стойността на издръжката на живот, като средно за групата спадът е с 0.8% на тримесечна база, а на годишна база с 0.9%.

Нарастване е регистрирано при групите: Образование и свободно време - с 1.3% и Жилищни наеми и разходи за поддържане на жилището - с 0.8%;

По-силно изразено намаление се отчита при групите: Транспорт и съобщения - с 3.7% (Автомобилни бензини и моторни масла - с 8.4%); Осветление, отопление и енергия - с 1.2%; Хотелиерски услуги и почивно дело - с 1.6%.

Границата на абсолютна бедност в стойностно изражение достига до 295,41 лв. на 1 лице. Наблюдава се темп на нарастване на тримесечна база с 0.3%, а на годишна с 0.8%. Повишение на стойностите се регистрира и в двете групи, като хранителните стоки отбелязват ръст с 0.4%, а нехранителните стоки с 0.2%. На годишна база по силно изразено е поскъпването при хранителните стоки с 1.7%, докато нехранителните стоки се задържат на почти същите нива.

Измерването на съотношението между необходимите средства за издръжка на живот и общия доход на лице от домакинството (НСИ) е въз основа на данните за разпределението на домакинствата по подоходни групи за второто тримесечие на 2015 г. Съпоставянето на данните показват следните констатации:

32.3% са с общ доход на 1 л. от домакинство под издръжката за бедните домакинства (до 295.41 лв.), или около 2 млн. и 300 хиляди лица. Наблюдава се намаление на лицата, както на тримесечна база с около 5.3% (около 130 хил. лица по-малко спрямо предх. трим., когато този дял е 34.2%);

с общ доход на 1 лице от домакинство от 295 до 561 лв. са 48.2% (или над 3.5 млн. лица). Тази група бележи нарастване с 3.2% спрямо предходното тримесечие, но на годишна база се задържа на почти същите нива (+108 хил. на трим. База); домакинствата с общ доход на 1 л. над издръжката на живот (560,81 лв.) са 19.5% (около 1 млн. 400 хил. лица). Като цяло групата отчита нарастване с 1.6% спрямо предходното тримесечие (или с +21хил. Лица);

От изложените по-горе данни се констатира движение по-скоро от нискодоходните към среднодоходните домакинства, което може да се обясни с нарастването на МРЗ от началото на годината, както и с влиянието на минималните осигурителни прагове.

Все още обаче продължава да нараства делът на домакинствата с доход между издръжката на бедните и необходимите средства за нормална издръжка. За около 1/3 от тези домакинства доходите им гравитират по-близо до издръжката на бедните домакинства, което предполага, че е голяма вероятността да попаднат отново в групата на бедните домакинства при непредвидени ситуации, като загуба на работа, навършване на пенсионна възраст, болен член в семейството и др.

В крайна сметка, все още 80.5% от домакинствата в страната живеят с общ доход на 1 лице

Ръстът на СРЗ в частния сектор е с 9.2% и изпреварва с повече от 2 пъти този в обществения сектор (4.0%). В обществения сектор продължава спадът на наетите лица - с 2.2% или с 12 361 лица по-малко спрямо същия период на предх. година. Същата тенденция се наблюдава и в бюджетните организации - наетите лица намаляват с 2.9%, а съответно работната заплата бележи ръст от 3.9%. В обществения сектор продължава практиката за редуциране на персонала, която свежда числеността на персонала до нерационален минимум и води след себе си допълнително натоварване на работещите, което обикновено не се калкулира в разходите за труд.

Възходящата тенденция към създаване на работни места е по-силно изразена през второ тримесечие, когато броят на наетите лица (общо за страна) се увеличава спрямо предходното тримесечие с 2.1%, или с около 48 хил.повече наети лица. Средната работна заплата общо за страната също отчита по-голям ръст през второто тримесечие с 2.4%.Тези положителни сигнали за съживяването на пазара на труда до голяма степен се обуславят от последователния тримесечен ръст на БВП, съответно с 2% и 2.2% на годишна база. В същото време обаче продължава спадът в крайното потребление на домакинствата (-2.6%).

Въпреки общия ръст на средната работна заплата и на наетите лица, все още за редица браншове и отрасли не са налице подобни индикации. В 10 икономически дейности (по А96) продължава намалението на работната заплата. При това, в 5 от тях и при намаляващ брой на персонала. Тези икономически дейности обхващат около 59 хил. наети лица. Намалението е в различен диапазон, но със спад и на двата показателя се отличават:

Добив на нефт и природен газ – СРЗ намалява с 1.2%, а наетите лица с 11.3%; Добив на метални руди – намаление на СРЗ с 1.7%, а наетите с 0.2%; Производство на тютюневи изделия – СРЗ намалява с 8.7%, а наетите с 3.2%; Производство на основни метали – СРЗ намалява с 1.6%, а наетите лица с 5.1%; Хотелиерство – СРЗ намалява с 0.8%, а наетите лица с 1.9%. Около 452 хил. лица (21%) са наети лица в така наречените ниско платени икономически дейности с работна заплата, която представлява 75% от средната за страната.

През II–то тримесечие на 2015 г., някои от основните социално-икономически показатели очертават положителни промени, но все още са налице и такива, които забавят процеса на възстановяване на икономиката:

След продължилата повече от шест години политика на "замразяване на доходите” и тенденциозно поддържане на ниска цена на труда, доходите не нарастват с необходимите темпове, така че да доведат до такъв ръст на потреблението и вътрешното търсене, който устойчиво да въздейства върху дефлационната спирала, продължила вече две години.

Ситуацията на пазара на труда започва да се подобрява през второто тримесечие на 2015 г., като основна причина за това е ръстът на икономиката, който вече генерира и нови работни места. Общо заетите в страната за едногодишен период нарастват с над 31 хил. лица, но това е крайно недостатъчно за възстановяване на заетостта. Наблюдава се спад в броя на безработните с над 50 хил. лица за едногодишен период, а коефициентът на безработица от 11.4% през 2014 г. се понижава на 9.9% през второто тримесечие на 2015 г.;

Намалява броят на обезкуражените - с малко над 25 хил. лица за едногодишен период. Обезпокоително е обаче запазването на дела на младото население до 34 г., които съставляват повече от една трета от обезкуражените лица през второто тримесечие на настоящата година;

На ниски нива остават преките чуждестранни инвестиции. За януари – август 2015 г. те представляват едва 2.2% от БВП, като са по-малко с 11.9% спрямо същия период на 2014 г. (2.5% от БВП), след като през 2008 г. са 16.7% от БВП (данни на БНБ). Това води до стагнация на производството в структуроопределящи отрасли. Предпазливостта на външните инвеститори спрямо България се обуславя от все още несигурната бизнес среда, следствие от финансовата криза и нейния лагов ефект, високото ниво на неформална икономика, структурните дефекти на пазара на труда и др.;

Намаление на индекса на цените на производител на вътрешния пазар с 1.8% през август 2015 г. на годишна база. Намалението на цените е регистрирано, както в добивната промишленост с 5.8%, така и в преработващата промишленост - съответно с 4.1%. Тези индекси обикновено са предвестник на динамиката на общия индекс на потребителските цени и евентуално може да доведе до задържане на дефлацията в страната и през следващите месеци. Тези данни дават основание да се предположи, че все още свитото вътрешно търсене в голяма степен е причина бизнесът да проявява слаба инвестиционна активност.