24 май е - Ден на българската просвета и култура

Днес е 24 май – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост. В повечето градове у нас той ще бъде посрещнат със специални празнични мероприятия, концерти, паради и др., а основни действащи лица естествено ще бъдат учениците.

Най-големите тържества ще бъдат те в София, където ще се проведе традиционното шествие. То ще започне в 10:30 ч. пред Археологическия музей. След това ще тръгне по жълтите павета и по план трябва да стигне до Народната библиотека в 11:00 ч.

Тогава там започва официалната церемония пред паметника на светите братя Кирил и Методий. Програмата ще приключи с тържествен водосвет, изпълненение на хора на Националното музикално училище "Любомир Пипков”, с участието на деца от 22 СОУ "Г. С. Раковски” и 60 ОУ "Св.св. Кирил и Методий”.

Приветствени слова ще произнесат президентът на Република България – Росен Плевнелиев, кметът на София – Йорданка Фандъкова, главният уредник на къща-музей "Иван Вазов” – Мирела Иванова. Водещ на церемонията ще бъде актьорът Пламен Манасиев.

Стихотворението "Аз съм българче” от Иван Вазов ще изпълнят Никол Николова и Кристиян Димев, току-що завършили I клас в 22 СОУ "Г. С. Раковски”. Гвардейци венценосци ще поднесат венци и цветя от името на официалните лица. Националната гвардейска част и Представителният гвардейски духов оркестър ще изпълнят тържествения ритуал.

След края на церемонията в Националната библиотека "Св.св. Кирил и Методий” може да бъде разгледана Националната изложба "Благословен с мъдростта”, посветена на 1100-годишнината от кончината на Свети Климент Охридски.

Празничните мероприятия в столицата ще приключат в Националния исторически музей, където от 18:30 ч. президентът Росен Плевнелиев ще даде традиционния прием по случай Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.

Днешният празник започва да се чества у нас още в началото на 19 век. По време на борбите за църковна независимост историческото дело на св. св. Кирил и Методий е не само стимул, но и казус против гръцката Вселенска патриаршия. Превръща се в символ на бъдещата независимост, както отбелязва в една от статиите си Христо Ботев. Празникът надхвърля църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се превръща в общонароден празник.

След Освобождението през 1878 г. празнуването на Деня на славянската писменост и култура се развива в две посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско обаче същият запазва функциите си и на демонстрация на българщината в борбата й против турското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда, припомня БГНЕС.

През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих "Върви, народе възродени". Химнът е озаглавен "Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи" и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката към химна. 11 май се чества от православната църква като празник на св. св. Кирил и Методий, докато 24 май се е утвърдил като празник на славянската писменост, на българската просвета и култура. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата световна война. С въвеждането на грегорианския календар у нас през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден - 24 май. След 1969 г. се провежда секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес съществуват два празника - църковен (11 май) и светски (24 май).