27 години преход и още не е свършил

Днес се навършват 27 години от емблематичната за най-новата ни история дата 10 ноември 1989 г. Тогава бе сложено началото на края на тоталитарния режим у нас и началото на демократичните промени. Близо 30 години по-късно огромна част от българите все още не са доволни от прехода, състоянието на държавата и начинът, по който изглежда тя днес. Междувременно над 2 млн. граждани заминаха през това време в чужбина и се заселиха трайно в чужди държави, предимно на Запад. И това е според официалната статистика. Неофициално се знае за много повече.

Но така или иначе днес страната ни е доста по-различна от преди 1989 г. Вече сме членове на НАТО и ЕС, а не на Варшавския договор и на Източния блок. Въпреки това обаче продължаваме да сме най-бедната държава в Евросъюза, изпревариха ни дори румънците, при които промените започнаха на 22 декември 1989 г. със свалянето и последвалото убийство на Николае Чаушеску. А тогава северната ни съседка бе далеч зад нас по стандарт на живот и икономическо развитие.

10 ноември 1989 г. сложи край на една епоха и постави началото на друга. На самата дата беше извършен преврат от партийната върхушка. Тодор Живков, който беше пречка за перестройката на Михаил Горбачов, беше отстранен.

Имаше намеса на Москва чрез нейните най-верни хора, като Андрей Луканов. Последиците от този преврат са сравними с тези от 9 септември 1944 г. В резултат и на двата преврата беше сменена системата. Само че след 10 ноември тази смяна беше извършена бавно и постепенно, не толкова бързо и рязко, както след 9 септември.

На 10 ноември на пленум на Централния комитет на БКП бе освободен от поста генерален секретар на партията Тодор Живков, който управлява еднолично в продължение на 33 години. Започват политическите промени в страната и прехода на България към демокрация и пазарна икономика, припомня БГНЕС.

Промените в бившия комунистически блок започнаха с идването на власт в Съветския съюз на Михаил Горбачов, който започва процес на перестройка. Ден преди свалянето на Живков в Германия бе съборена Берлинската стена. На 10 ноември 1989 година на заседание на Политбюро Тодор Живков е принуден да подаде оставка, след като това предложение е подкрепено и от близките му съратници Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, както и от Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов. Искането за оставка е организирано от члена на Политбюро Петър Младенов и кандидат-члена Андрей Луканов.

Някои от членовете на ЦК като Милко Балев и Димитър Стоянов не са информирани. Новината се разпростира и извън заседанието. На пленума членовете на Централния комитет приемат оставката на Живков, без да му дадат възможност за заключителни думи, и утвърждават Петър Младенов за негов наследник като генерален секретар на БКП. Пленумът предлага на Народното събрание да освободи Живков и от поста председател на Държавния съвет на Народна република България.

На 17 ноември, при първото заседание на Народното събрание след пленума, предавано пряко по телевизията, Петър Младенов е избран за председател на Държавния съвет. Парламентът премахва от Наказателния кодекс текстовете, криминализиращи критиката към правителството. БКП се отказва от еднопартийния модел на управление месец по-късно - на 11-13 декември Централният комитет взема решения за курс към парламентарна демокрация и предлага отмяна на член 1 от Конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта.

Народното събрание гласува отмяната едва на 15 януари 1990 г. През месец юни 1990 година в България се провеждат и първите многопартийни парламентарни избори в България.

Тодор Живков умира на 5 август 1998 година, без да бъде осъден за престъпленията, които са извършени по времето на неговото управление. След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.