33 години от атентата срещу писателя Георги Марков

Днес се навършват 33 години от атентата срещу големия български писател и дисидент Георги Марков в Лондон.

На 7 септември 1978 г. (рождения ден на Тодор Живков), Георги Марков стига пеш по моста "Ватерло" в Лондон над река Темза до автобусна спирка, отивайки към работното си място в Би Би Си.

На това място, изведнъж той почувства пронизителна болка, като ужилване от насекомо, в задната част на десния си крак. Марков поглежда зад себе си и вижда човек, който взима чадър от земята. Непознатият бързо пресича от другата страна на улицата и хваща такси.

Когато пристига на работа в офиса на Би Би Си, Георги Марков забелязва малка червена пъпчица на мястото на "ужилването". Той споделя с поне един от своите колеги в Би Би Си за инцидента. Същата вечер Марков развива треска и е приет в болница, където умира три дни по-късно, на 11 септември 1978 г.

По света случаят се запомня като "Българският чадър", а физическият убиец е агентът на българската Държавна сигурност Франческо Гулино, носещ псевдонима "Пикадили". 

Преди това агентите на Държавна сигурност с помощта на КГБ правят два неуспешни опита за убийството на Марков.

Високопоставените служители на съветската КГБ Олег Калугин и Олег Гордиевски потвърждават, че убийството е подготвено от КГБ, като убиецът дори е имал възможност да избере отровен гел, с който да се намаже кожата на Марков, но до ден-днешен никой не е обвинен за неговото убийство. 

Георги Марков работи като писател и сценарист в комунистическа България, но през 1969 г. напуска България, която по това време представлява сталинистка държава, управлявана от комунистическия ръководител Тодор Живков.

След като емигрира на Запад, той започва работа като радиоводещ в английските радиостанции Би Би Си, американската "Свободна Европа" и германската "Дойче Веле".

В репортажите си той критикува и разобличава комунистическия режим в Народна Република България.

Смята се, че това е причината комунистическата власт да реши да го премахне.

Награден е посмъртно (2000 г.) с орден "Стара планина" — първа степен "за яркия му принос към българската литература, драматургия и публицистика и за изключителната му гражданска позиция и противопоставяне на комунистическия режим".