84% от българите дишат отрови във въздуха

Качеството на атмосферния въздух в България е сред най-лошите в Европа, с най-висока концентрация на серен и азотен диоксид и въглеводороди. Градовете с най-мръсен въздух са Видин, Ловеч, Плевен и Монтана - в най-бедния регион у нас и в Европа - Северозападна България. Градът-отличник с най-добро качество на въздуха пък е Девня, много е постигнала и столицата за намаляване на емисиите с метрото и новите автобуси.

По данни от 2013 г. на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) близо 84% от българското население вдишва наднормена концентрация на фини прахови частици във въздуха вследствие на голямо количества вредни емисии, отделяни от обществен транспорт, енергийни източници и земеделски дейности.

Най-голям дял в отделянето на вредни емисии има битовото отопление

За сравнение в периода 2001-2012 г. средните нива на наднормено замърсяване в страните от ЕС варира между 22% и 42%, а днес чистотата на въздуха е значително подобрена в следствие на прилагането на общоевропейски мерки за намаляване на вредните емисии.По отношение на тези добри екологични практики България все още е на светлинни години, тъй като прилагането на европейските екополитики започна едва в последните години.

Това показва новият петгодишен доклад на Европейската агенция по околна среда, представен по време на конференция "Околна среда – състояние и тенденции" от директора на Българската агенция по околна среда Ваня Григорова. На събитието присъстваха генералният директор на ЕАОС проф. Ханс Брюнинкс, министърът на околната среда и водите Ивелина Василева и вицепремиерът по еврофондовете томислав Дончев.

Основен източник на замърсяване на въздуха у нас са фините прахови частици, които емитират 59% от общото количество, изхвърляно в атмосферата. Причината за това е изгарянето на твърди и течни горива, се посочва в доклада. Документът се изготвя по данните за три години назад, представени от българските министерства на енергетиката, на транспорта, на земеделието, на здравеопазването, на регионалното развитие, НСИ, Института по метрология и хидрология, Агенцията по горите и Агенцията по ядрено регулиране.

Проф. Ханс Брюнинкс представи мястото на България на екокартата на Европа. Според него страната ни е все още доста назад от средното европейско ниво по прилагане на европейските мерки и резултатите. Делът на екоземеделието ни е нисък, а съдържанието на азотните оксиди е доста високо, изледи той. И обобщи:

България е далече от екоцелите на Европа за 2015 г.

В България почти няма възобновяеми енергиийни източници. Високо е съдържанието на нитрати в реките в следствие на животновъдството, макар все пак да има някакъв напредък във въвеждането на екопрактики. Ортофосфатите в реките са намалели от 2000 г. насам, все още са с наднормена концентрация, продължи шефът на ЕАОС.

Страната ни изостава много по отношение и на отделянето на парниковите емисии на грава от населението, макар да има малък напредък оспрямо 2010 г. България силно употребява материални ресури – ситуация, която е сходна с доста други държави, отбеляза той.

"Ако си сложа розовите очила, добрата новина за България е, че има още много какво да се направи, има много аспекти, които да бъдат подобрени за постигане на една по-добра околна среда – близка до средните нива на европейските стандарти", коментира проф. Брюнинкс. И допълни, че у нас има прекалено голямо търсене на транспортни услуги, както е например в Турция, което се отразява лошо на въздуха.

Като добър пример в това отношение той посочи Копенхаген, където живее от две години. Там делът на екологичните транспортни средства е 84% - основно съвременен обществен транспорт, велосипеди и електромобили.

В България генерирането на отпъдъци е доста високо в скалата на ЕС, а рециклирането на общински отпадъци е много под средното за Европа, заключи директорът на екологичната агенция на ЕС.

Държавата отпуска 120 млн. лв. в подкрепа на екомерки на общините

Приоритет на България е намаляване на отделянето на фини прахови частици във въздуха, увери в доклада си министърът на околната среда и водите Ивелина Василева. В доказателство за това тя посочи, че държавата е заделила допълнителен ресурс от 120 млн. лв. в подкрепа на ощините за справяне с порбема със замърсяването. Средствата ще бъдат похарчени за разработване на еколологични програми с конкретни мерки за недопускане на повишаване на праговете за замърсяване,както и за внедряване и контрол на спазването на мерките.

Двата основни източника за замърсяване на въздуха са битовото отопление и транспорта. Мерките, които ще се финансират от държавата, ще са в посока за справяне с тези дефекти. Мерките ще са в посока използване на алтернативно гориво, смяна на начина на отопление на индивидуални жилища в по-малките населени места, където населението се отоплява на твърдо гориво. Всичко това са мерки, които ще доведат до редуциране на замърсяването с фини прахови частици, подчерта министърът.

В мерките си общините трябва да заложат и високи санкции за замърсителите, както и данъчни облекчения за използване на екоизточници за отопление. Държавата ще подкрепя всички предложени от местните власти мерки за намаляване на вредните емисии от отопление и транспорт, обясни Василева.

Кметовете ще могат да въвеждат трафик мерки, но и ще плащат глоби до 5000 лв., ако не следват програмите 

Екоминистърът обяви още, че държавата ще подкрепя решения на общините за въвеждане на крайни мерки с цел постигане на бърз положителен ефект върху околната среда. Това може да са забрани за 24-часово използване на автомобили, както например направи кметът на Париж преди години, уточни тя. 

В същото време обаче Министерстовто на околната среда и водите (МОСВ) ще бъде безкомпромисно спрямо кметовете, които не изпълняват приетите градски планове за намаляване на фините прахови частици във въздуха. Глобата за кметовете, които не следват въведените мерки и не постигат резултати ще е до 5000 лв., каза директорът на Дирекция "Опазване на околната среда" в МОСВ Иван Георгиев.

Общините ще работят по проекти и за слагането на филтри на комините и смяна на начина на отопление в индивидуални жилища с финансиране по новата Оперативна програма "Околна среда". Обмислят се и стимули при енергийните помощи за бедните да се използват начини за отопление, които не замърсяват въздуха.

Припомняме, че срещу България тече наказателната процедура от страна на Европейската комисия за наднормено замърсяване с фини прахови частици. Тя бе стартирана още през 2008 г. и вече е във фаза мотивирано становище. За да избегне страната високите санкции за замърсяване на въздуха държавата и общините трябва да положат "грандиозни усилия" за постигнат качествена промяна на състоянието на околната среда, подчерта Василева.

Бавно, но сигурно, се отлепяме от дъното

Въпреки все още лошите екологични показатели спрямо европейските, Григорова е категорична, че "България се е отлепила от дъното". Това е станало благодарение на увеличените разходи за околна среда в последните 2 години с над 40% спрямо 2011 и 2012 г.

През 1990 – 2013 г. емисиите азотни, серни оксиди и амоняк намаляват със 77%, се отчита в доклада. Въпреки това има райони на страната, където се превишават нормите на серен диоксид, като според доклада в югоизточната част на страната основни източници на серен диоксид са централите "Марица Изток" и ТЕЦ "Марица Изток" 3.

След затварянето на ТЕЦ "Република" този замърсител вече не е проблем за Перник. Продължава регистрирането на превишения в Гълъбово, убедена е Ваня Григорова.

За наказателната процедура срещу България за ветрогенераторите в Калиакра екоминистърът пък каза, че се чака решението на Европейския съд в края на тази или началото на следващата година. Решение се очаква и за откритите сметища, които не отговарят на европейските директиви.