New York Times търси медийната свобода в България

"Българските медии се борят за независимост” - с това заглавие New York Times отбеляза заканата на Европейската комисия да наблюдава отблизо медийната свобода в страната ни.

Американското издание пише, че враждуващи бизнес групировки контролират медиите у нас и често ги използват за да обслужват личните си интереси.

Еврокомисарят по телекомуникациите и ръководител на Комисията за медийна политика и регулиране, Нели Крус, заяви, че поиска да се срещне със съответните играчи на медийния пазар, когато дойде през септември в България за конференцията, посветена на високоскоростния интернет, сочи медията.

Крус отбеляза, че наблюдава все по-голям брой доклади, в които се твърди, че свободата на медиите в България намалява.

"Освен това чета за насилие и смъртни заплахи срещу журналисти”, пише еврокомисарят. "Това е обезпокоително”.

Един от примерите, които дава Крус, са заплахите срещу журналистката от вестник "Струма”, Лидия Павлова, която пише по проблемите, свързани с организираната престъпност.

Асоциацията на европейските издатели на вестници също обяви плановете си да разследва обвиненията в ограничение на свободата на медиите у нас, заяви изпълнителният директор на организацията Франсис Кънингам.

От New York Times отбелязват, че повече от две десетилетия след падане на комунизма България, която се присъедини към Европейския съюз през 2007 г., все още се бори за изграждане на силни и независими медии.

"Репортери без граници”, групата, която защитава свободата на медиите по света, класира страната на 80-то място в Световния индекс за свобода на печата. Тя се нарежда на последно място сред страните от ЕС. За сравнение е дадена 2006 г., когато България беше 35-та в световната класация.

Според доклад от април на Организацията на медиите в Югоизточна Европа (SEEMO) все повече журналисти в България приемат като част от работата си съобразяването с различните бизнес интереси на собствениците на медии. Също така те са склонни да премълчават информация, която може да бъде сметната за вредна.

"Собствениците на медии са активни и в други сфери на бизнеса, а това може да се окаже опасно”, твърди Оливър Вуйович, бивш журналист и главен секретар на SEEMO.

Той описва ситуацията като "открита война”, която подкопава демократичното развитие на страната.

Медийните наблюдатели пък настояват България да вземе мерки, за да направи прозрачна собствеността върху медиите.

На пазара има множество обекти, които се борят да оцелеят, тъй като рекламните им приходи често са оскъдни. Тези затруднения пречат на предотвратяването на намесата на политически и бизнес интереси при силните конкуренти.

От New York Times не пропускат да отбележат и последните сблъсъци на българските "медийни империи”.

Освен това Изданието се позовава на изказване на ръководителя на Съвета за електронни медии (СЕМ) Георги Лозанов, според когото са нужни нови закони, които да осигурят по-добра защита на журналистите. Той говори и за редакционна независимост от издателите, по-голяма прозрачност на собствеността и по-силни журналистически съюзи.

"Капиталът, който стои зад медиите, не трябва да е определящ за съдържанието”, коментира Лозанов.

Според лондонския медиен анализатор Мариус Драгомир ситуацията у нас вероятно ще се влоши точно преди изборите през следващата година, когато се очаква истинска медийна война.