Агенти в расо: Варненският митрополит Кирил

iNews надникна в архивите на Комисията по досиетата, за да ви запознае отблизо с агентурното минало на висшите представители на Българската православна църква (БПЦ), след като стана ясно, че 11 от общо 15-те митрополити на Светия синод са сътрудничили на бившата Държавна сигурност. Повечето са работили за Шесто управление – за борба с идеологическата диверсия.

От висшия клир само патриарх Максим, Пловдивският митрополит Николай, Ловчанският митрополит Гавриил и Доростолският – Амвросий, са с чисто агентурно минало.

И макар броят на висшите духовници с картончета да звучи стряскащо (рекордните над 70% от членовете на Светия синод са обвързани с комунистическите тайни служби), числото трябваше да бъде очаквано. В края на миналата година Светият синод упорито отказваше да предостави данните за ръководителите на религиозните общности, които Комисията по досиетата да провери, и даже обяви, че законът не важи за БПЦ.

Напоследък Църквата даде не един повод да се замислим за състоянието ѝ сега, но най-вече – за бъдещето ѝ. И въпреки че религията и вярата не може да се отъждествяват с висшето духовенство, обвързаността на Светия синод с репресивния апарат на комунистическите тайни служби, е поредният повод за един дебат за бъдещето на институцията. Дали той ще се състои, ще покаже времето.

iNews ще повдигне завесата като остави архивите, макар непълни, да говорят – следващите дни ще ви представим поредица за митрополитите агенти на ДС.

Започваме с Варненския и Великопреславски митрополит Кирил, който наскоро бе в центъра на друг скандал – с луксозния автомобил Lincoln, а преди няколко години публично обяви, че не е сътрудничил на комунистическите тайни служби. Според архивите обаче не е така.

"Ковачев" и "Владислав" – това са псевдонимите, под които митрополит Кирил е сътрудничил на бившата Държавна сигурност. Той е регистриран в Първо главно управление на 29 юни 1976 г. Вербуван е от чичо си – полк. Христо Маринчев, а целта е била да стане част от разработка "Цитадела" за изпращане на монаси в Зографския манастир. По това време Кирил е завършвал образованието си в България и е трябвало да замине, за да следва в богословския факултет в Солун.

В предложението за привличането на Кирил Ковачев е отбелязан високият успех, с който е завършил Семинарията, фактът, че "като монах е извоювал авторитет сред висшите духовници и го считат като надежден кадър на църквата", както и че чете и странична литература и се интересува от спорт.

От 2-те папки за "Ковачев" ясно се виждат механизмите за привличане на сътрудници на ДС – уж случайна среща с вербувалия го служител, последващи разговори, в които той насърчава младия монах да замине за Гърция, но без да разкрива принадлежността си към службата, докато не се убеди, "че това няма да внесе някакво смущение у него".

След като е привлечен за сътрудник сегашният Варненски митрополит преминава специално обучение, включващо "беседи как да се предпазва от провокации", теоретична подготовка за обстановката в Гърция и "особеностите на капиталистическата система" и курс по фотография.

Във връзка с една от задачите му – да снима документи и ръкописи в Зографския манастир, "Ковачев" получава фотоапарат Зенит-ЕМ на стойност 150 лв. В досието му се пазят и няколко документа за получено възнаграждение, например - 100 лв. за лични нужди във връзка със заминаването му в Гърция.

В южната ни съседка той е трябвало да "изучава" лица на възлови позиции в Гръцката православна църква и в университета.

Преди да замине зад граница, "Ковачев" получава и парола за връзка, ако бъде потърсен от представител на разузнаването. Оперативният работник трябвало да каже на младия монах, "Имате много поздрави от дядо Йеротей", той да попита, "Кой дядо Йеротей, от Златна ливада ли?", и следва фразата, "Не, дядо Йеротей от Царев брод".

По време на престоя си в Гърция "Ковачев" посещава неколкократно Зографския манастир и дава подробни сведения за ситуацията в обителта, за монасите и обтегнатите им отношения и за различните лобита. Така, например, описва игумена на манастира като човек, който не върши добре работата си заради характера си, който е "доста неопределим". За друг от монасите пише, че е амбициозен, "демагог, интригант, артист" и "се стреми по разни начини да отцепи манастира".

"Ковачев" изготвя сведения и за гръцките митрополити, за свещениците в армията и полицията.

Той обаче най-вероятно е разкрит от гръцките власти, които през 1979 г. го задържат и му отказват престой в страната и го връщат в България.

Според ръководилия го офицер по време на престоя си в Гърция "Ковачев" е "спазвал дадената му линия на поведение" и "няма данни за проявена неточност към органите на ДС", но тъй като няма да може да изпълнява задачи, предлага делото му да бъде закрито.

През 1989 г., скоро след като е избран за Варненски и Великопреславски митрополит, Кирил е възстановен в ДС под агентурен псевдоним "Владислав". В досието му се пази писмо с искане да бъдат заличени от всички картотеки данните за "Владислав".