Александър I Батенберг - строител на нова България

На 5 април се навършват 155 години от рождението на първия монарх на Третата българска държава (Княжество България). 

Александър Батенберг е комплексна политическа фигура, която оказва сериозно влияние върху българския политически живот и историческо развитие.

Той е роден на 5 април 1857 г. в италианския град Верона. Семейството му е в много близки роднински отношения с руската и английската владетелски фамилии - така например руската императрица е негова леля, а брат му Хайнрих се жени за английската принцеса Беатрикс.

Александър Батенберг получава сериозна подготовка в Дрезденското военно училище и участва в Руско-турската война (1877-1878 г.) като подпоручик. Участва в решителни битки с турците при Шипка, Казанлък, Стара и Нова Загора. А за включването му в акцията по прекъсване на жп линията около Кояджик дори получава Георгиевски кръст за храброст. 

Година след приключване на военните действия той се оказва най-подходящият кандидат за българския княжески престол.

Съгласно изискванията на Търновската конституция, на следващия ден след приемането й Учредителното събрание работи като Първо велико народно събрание. Неговата задача се свежда единствено до избора на български княз - първият държавен глава в новата ни история.

Съгласно чл. 3 на Берлинския договор, той трябва да бъде утвърден от Високата порта при одобрение на Великите сили. Друго важно условие е той да не бъде член на управляващата фамилия в някоя от тях. Обясним е стремежът да се намери подходяща личност, приемлива за всички участници в "европейския концерт". Между тях се обсъждат няколко кандидатури, но единодушният избор се спира върху 22-годишния Александър Батенберг, немски принц от Дармщатската херцогска фамилия. Той е предложен от Руската империя. 

Сдобило се както с конституция, така и с държавен глава, българското княжество тръгва по пътя на самостоятелното си развитие.           

Княз Александър I остава в страната ни малко повече от 7 години и свързва името си с драматични политически събития - борбата за надмощие между либерали и консерватори, режимът на пълномощията, Съединението и Сръбско-българската война.

Първоначално има идея за съставяне на кабинет на националното единство. Ала след очерталото се противоборство между либерали и консерватори още в Учредителното събрание, интуицията му подсказва да се опре на консерваторите (правителството на Тодор Бурмов). С това започва първият период в неговото властване (1879-1883 г.). 

В началото Батенберг демонстрира и наивност (мечтае за султански привилегии), и смелост (противопоставянето на кабинета на генерал Соболев) и постепенно узрява до идеята, че ако иска да има силна и авторитетна власт трябва да зачита Конституцията и да се опира на влиянието на Народната либерална партия. 

През първите 4 години от управлението на Батенберг господстват постоянни политически кризи (за цялото му управление се сменят 10 правителства, 4 обикновени и едно Велико народно събрание), сляпо следване на руските указания, силна монархическа власт при суспендирана конституция.

Батенберг работи всеотдайно за икономическото, културното и духовно израстване на България. От княжеската канцелария и с непосредственото му участие и съдействие са приети основополагащи закони и нормативни актове, трасиращи пътя на модерното развитие на страната ни. 

През лятото на 1883 г. Батенберг осъзнава, че добрите му намерения за стопански и културен възход на страната неминуемо минават през разрива с Руската империя.

Преломът в мисленето и действията на княз Батенберг неизбежно го водят към сътрудничество с народните либерали (особено след парламентарните избори за ІV ОНС 27 май-3 юни 1884 г.), към игнориране на руската зависимост, подкрепа на Съединистката акция от 6 септември 1885 г. и достойното поведение по време на Сръбско-българската война.

В тези три години (1883-1886 г.) България възвръща своето достойнство, защитава съединението си с Източна Румелия, осъществява смели икономически начинания.

Веднага след това Русия започва кампания за неговото отстраняване. На 9 август 1886 г. група русофилски настроени офицери и юнкери извършват военен преврат, като князът нелегално е изпратен по Дунава в гр. Рени, Бесарабия.  

Стефан Стамболов с помощта на Сава Муткуров и верни на княза войски извършват контрапреврат и го връщат в България, но няколко дни след това, след като не го подкрепя нито руският император Александър III, нито Ото фон Бисмарк (Германия е против), князът решава въпреки настояването на Стамболов, армията и народа, да абдикира на 26 август 1886 и заминава от Лом с параход за Виена.

През 1890 г. майор Коста Паница предлага на Батенберг да оглави евентуално подкрепяно от Русия въстание на българите в Македония и Княжеството, насочено срещу Абдул Хамид II и княз Фердинанд. Александър отказва участие в авантюрата и информира Фердинанд за заговора, а той от своя страна през октомври 1891 г. му издейства пожизнена пенсия от българския държавен бюджет.

Батенберг израства до чин генерал от австрийската армия, доживява раждането на децата си Крум-Асен и Цветана, не много често е посещаван от българи в Грац, пред които признава любовта си към България и "желанието му тя да се развива, уякчава и разширява независимо”.

Ако и да е само на 36 години, страда и умира от перитонит на 5 ноември 1893 г. 

Тленните останки на Батенберг са пренесени в София, като така се изпълнява предсмъртното желание на Александър І: "Ако умра, нека бъда принесен в милата България; в тая България, за благото на която посветих най-скъпите години на живота си и пожертвувах и най-скъпото от живота си - честта си.”

На 14 ноември 1893 г. ковчегът пристига в София. В присъствието на княз Фердинанд Стамболов произнася прочувствено слово, в което дебело подчертава: "Твоята мила България, за чиято независимост ти пожертва себе си, днес е избавена от всяка опасност, закрепена е и има национална династия - твоята неизпълнена мечта. Тая България днес, предвождана от един славен княз, достоен твой заместник, върви здраво из пътя на своето политическо и културно развитие”.

След опелото в катедралата "Свети Крал”, останките на Батенберг са положени в древната църква "Свети Георги”, а по-късно пренесени в специално издигнатия за целта мавзолей в центъра на столицата ни, където почива и днес.