ББР е подкрепила 18 500 български компании, от тях 6 500 малки и средни фирми

От 2009 г., когато се трансформира в Българска банка за развитие (ББР), до днес, Групата на ББР е подкрепила 18 500 български компании. От тях на 6 500 малки и средни фирми са отпуснати над 2.6 млрд. лв. кредитиране или друга форма на финансова подкрепа. Това означава, че средно на година около 590 компании са били подкрепени от държавната банка, съобщиха от пресцентъра на ББР. Други над 12 000 компании са получили гаранции по кредити на стойност над 3 млрд. лв.

ББР е търговско дружество, което се самоиздържа от дейността си, не работи със средства от държавния бюджет и не е бюджетно предприятие. За разлика от повечето национални банки за развитие, ББР не ползва пълна държавна гаранция (вкл. гаранция по пасива си).

Банката извършва дейността си съгласно закона за ББР и ЗКИ. За периода от 2009 г. до началото на COVID-кризата през 2020 г. тя е реализирала ежегодна печалба. Общата й сума е 229 млн. лв. след данъци, като около 30% банката е върнала обратно в бюджета под формата на дивидент. През периода 2009-2019 капиталът на ББР не е увеличаван, като банката изцяло е самофинансирала дейността си – от собствен капитал (752 млн. лева към 31.03.2020 г.) и от привлечените кредитни линии от чуждестранни финансови институции.

От периода на създаването й като Насърчителна банка през 1999 г. до днес, българската държава е повишавала капитала на банката три пъти с конкретна цел: през 2008 г. – с 500 млн. лева, като мярка на правителството на Сергей Станишев за справяне с последиците от световната икономическа криза; два пъти през 2020 г. – със 700 млн. лева, като мярка на правителството на Бойко Борисов за създаване на гаранционни програми за подкрепа на физически и юридически лица, пострадали от COVID-19, и със 140 млн. лв. за закупуване на емисия акции – необходимо условие пред България, за да се присъедини към валутния механизъм ERM2 и банковия съюз.

Към края на май т.г. одобрените кредити за физически лица, пострадали от COVID-19, са общо 48 865 на обща стойност 230,18 млн. лв. По програмата за подпомагане на бизнеса ББР е потвърдила 1 729 кредита за над 254,5 млн. лв. Така общо по двете програми одобрените средства са 484 858 156 лв. или 69.27% от предоставения от държавата ресурс. Увеличеният от държавата капитал със 700 млн. лв. е с цел поемане на гаранции към търговските банки, които финансират пострадалите от COVID-кризата български лица и фирми. По тези гаранции ББР очаква загуби, считано от 2020 г., когато програмите стартират. Съгласно Международните стандарти за финансова отчетност първите загуби бяха отчетени през 2020 г., което е причина банката да излезе на загуба за пръв път от 12 години. Максималният размер на очакваните загуби е равен на внесения от държавата чрез увеличение капитал. Това е причината този капитал да не може да се използва за друг вид кредитна дейност извън гаранционните програми за подкрепа на пострадалите от пандемията.

ББР е системно значима банкова институция и е наблюдавана съгласно най-високите стандарти за одитиране от два независими одитора. До 2018 г. това бяха одиторските предприятия "Ърнст енд Янг" и "Захаринова Нексия”, а от 2019 г. са "Делойт" и "Грант Торнтън". Докладите от проверките са част от ГФО, публични и се оповестяват на официалната интернет страница на банката.

ББР е поднадзорно лице на Българската народна банка, която упражнява надзора си както чрез инспекции на място, така и дистанционно. Докладите от проверките не са публични. Международните кредитори на ББР също извършват свои редовни самостоятелни прегледи на състоянието на банката.

В почти всички страни от ЕС съществуват национални финансови институции с ключова роля за реализирането на инициативи и програми, които не представляват интерес за частния сектор. Тенденцията е дори държави, които до момента не са имали национални банки за развитие, да създават такива институции. Ресурсът на Българската банка за развитие по закон и устав е полезен и нужен не само в сферата на подпомагане на малките и средните предприятия, но и в редица области, където липсва достатъчно пазарен интерес от частните финансови институции – енергийна ефективност, инфраструктура, регионално развитие, експорт и др.