БСК: Нуждите на икономиката следва да са водещи за университетите

Българската стопанска камара (БСК) е изпратила до Народното събрание становище относно общия проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, защото е констатирала, че дори с предлаганите промени не се предвижда въвеждането на няколко основни принципи, съобщават от пресслужбата на стопанската камара.

От камарата посочват, че в сега действащите норми изрично е записано, че финансова субсидия получават "държавните висши училища въз основа на броя на приетите за обучение студенти и докторанти”.

БСК категорично застава зад позицията, че не формата на собственост на учебното заведение трябва да е критерият, който да насочва финансови потоци към него. В Конституцията на България се гарантира равнопоставеност на формите на собственост. Според БСК парите трябва да следват студента без значение дали учи в частен или държавен университет.

Критерият за предоставяне на субсидия от държавния бюджет трябва да бъде само един – нуждите на страната в настоящия момент и в близкото бъдеще от кадри, които притежават компетенции в точно определени професии и специалности, смятат от стопанската камара.

БСК смята, че е наложителна промяна и в критериите за акредитация на висшите училища. Сегашните правила, по които се оценяват университетите, доведоха до сериозни несъответствия между образованието и изискванията на работното място спрямо средноевропейските стойности. Липсата на връзка между образованието на студентите и пазара на труда се вижда много ясно в няколко анализа от 2010 г., които са разписани по проекта "Разработване и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони”, финансиран от Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси”, допълват от стопанската камара.

Според анализите се задълбочавала тенденцията на съществено намаляване на обучаващите се в образователно-квалификационна степен "доктор”. Изоставането по този показател, в сравнение с другите страни от Европейския съюз, е най-голямо. При това положение трудно може да се очаква сериозно развитие на науката, научните изследвания и иновациите в България, въпреки определянето им като европейски и национален приоритет, изтъкват още от БСК.

БСК предлага да се предприемат действия за преодоляване на изоставането в системата на висшето образование спрямо аналогичните показатели в Европейския съюз и за по-пълно съответствие с потребностите на икономиката.

Според стопанската камара е важно да се предприемат следните спешни действия:

- да се осъществи политика на диференцирано финансиране на висшите училища единствено според професионалната реализация на завършилите и при отчитане потребностите на икономиката;

- да се разработи ефективен съгласувателен механизъм при планиране и утвърждаване на приема във висшите учебни заведения с активното участие на бизнеса. Това може да стане след проучвания на социалното министерство и на министерството на икономиката, както и след съгласуване с предприемачите в България;

- да се разработи и приложи ефективно функционираща система за информация и анализ на реализацията на завършващите отделните образователни степени по професионални направления. Това ще бъде необходимата база за последващи действия за съответствие между приема на студенти по професионални направления и реалните потребности на държавата и бизнеса от кадри.

- да се създадат стимули за продължаване на образованието в степен "Доктор”.