БСП окончателно каза „Не!“ на Борисов за промените в Конституцията. Премиерът призна, че са прави

След кратка лидерска среща бе потвърдено, че БСП няма да подкрепи промените в Конституцията, респективно правосъдната реформа, инициирани от управляващите.

На разговора в парламента премиерът Бойко Борисов не просто не успя да спечели подкрепата на социалистите, а и призна, че в много от критиките си към реформата – те са прави. Борисов посочи, че е получил аргументирано обяснение за отказа на БСП.

"Малко бях подведен, че много работа се е свършила, но се оказа, че през тези месеци само сме се информирали какво искаме да правим и добрите ни намерения, но повече се е политиканствало, без да се поставят сериозните аргументи на масата, за да може основните политически сили да ни подкрепят”, призна министър-председателят.

Той отбеляза, че не е имал отговори на нито един от критичните въпроси за същността на реформата, освен за кадровото израстване на съдиите и прокурорите.

"Основните теми – бързина, качество, скорост на съдебния процес, справедливост, ние ги залагаме в следващите години. Ще положим всички усилия мнозинството да направим тези промени, доколкото ни стигат силите”, каза още премиерът. 

Борисов припомни, че е защитавал тезата съдиите да се избират от съдии, прокурорите пък от прокурори.

"Позицията на БСП по промените в Конституцията остава непроменена”, отбеляза от своя страна Михаил Миков след разговора си с мин.-председателя Бойко Борисов по отношение на съдебната реформа и внесения проект за конституционни промени.

По думите му Борисов има изключителното разбиране и желание за развитие на промените в съдебната власт. Миков обясни, че Левицата има няколко основни аргумента да запази позицията си. Той припомни, че още през януари месец, когато се е обсъждала стратегията за реформа в съдебната власт, БСП ясно е заявила, че подкрепата не е основание да се правят конституционни промени, без преди това да е направен сериозен анализ.

"Трябва да се анализират проблемите, които съществуват в съдебната власт, да се прецени какви законови и други организационни промени са необходими и в този процес на работа, евентуално да се предвидят промени в Конституцията”, обясни лидерът на левицата.

Той подчерта обаче, че очевидно бе избран другият подход – да бъдат внесени конституционни промени и днес това е предмет на политически интерес и напрежение. "Заявих готовността ни , точно когато политическата отговорност на отделните партии надхвърля техния тясно партиен интерес, оттук насетне да продължим анализа, включително и възможни действия по промени в законодателството, а ако се наложи и се констатират сериозни конституционни пречки, и в Конституцията”, заключи Михаил Миков.