Бавно и полека се изнасяме от България

Близо 40% от българите имат желание да напуснат страната и да живеят някъде другаде, показват данни от проучване на социологическа агенция АФИС. За сравнение през 2008 г. този дял е бил 20 на сто.

Тази нагласа е декларирана в по-голяма степен от живеещите в столицата, по-младото население (до 29 години), половината от учещите и студентите, близо 40 на сто от безработните.

Най-популярните дестинации за емиграция са Германия и Великобритания. Това е значителна промяна в сравнение с времето преди кризата, когато на първо място са били Испания, Гърция и Италия. Причините са в падащите доходи и в нарастващия недостиг на работни места във втората група страни.

Във всяко второ семейство у нас вече поне по един от членовете живее зад граница, казват още от агенцията.

Най-разпространеният мотив да напуснем родното място е търсенето на по-добре платена работа – такъв отговор посочват 78% от анкетираните. Повече от половината в тази група са готови да работят каквото и да е, стига да се подобри материалното им състояние. 24% обаче желаят да си намерят работа, която да съответства на професионалната им квалификация.

Едва 0,5 на сто са признали, че целта им при заминаване е да се възползват от социалните помощи в чуждата държава, а малко над два процента споделят, че мотивът им да емигрират е свързан с любовта.

Помощ в новата държава

Значим фактор за намерението за трудова миграция е очакването на респондента да получи помощ и съдействие от хора, които вече са интегрирани в обществото на страната приемник, например емигранти сънародници. Това е особено важно в случай на временна работа в чужбина.

Същевременно значим дял емигранти не възнамеряват да търсят връзка с местна българска
емигрантска общност - 15% със сигурност няма да ги търсят, а 21% се колебаят дали да го направят.

При хората, които търсят работа, която съответства на тяхната квалификация, плановете за
предприемане на емиграция са по-твърди, отколкото при търсещите всякакъв вид работа. Близо две трети са убедени, че работата, която могат да си намерят в чужбина при наличната си квалификация, е по-добра от тази, която се предлага в страната.

Наличието на деца в семейството леко намалява желанието за заминаване, но когато децата са над две, готовността за труд в чужбина рязко скача. Причините очевидно са свързани с разходите за издръжката на голямо семейство.