Балкански Jurassic Park ще оживее у нас

Питали ли сте се какви същества са населявали нашите земи в праисторически времена. Може би скоро ще разберем, защото Националният природонаучен музей към БАН планира да предостави възможност за една "разходка в историята на еволюцията".

Става въпрос за мащабен идеен проект, който е подготвен с цел развитие на модерна експозиция, за която са нужни нови площи и съвременно виждане. Проект за повдигане на вътрешни подпокривни пространства ще даде възможност за усвояване на тавански помещения с площ от 350 кв. м.

Според идеята на учените там ще се разгърне модерна и атрактивна експозиция на тема "Еволюцията". Ще бъдат включени както препарати на поза, така и фосили и отливки, редица от тях - покупки от чужди музеи. Ще бъдат засегнати темите – "Динозаврите", "Човешката еволюция", "Природата на Балканите преди милиони години и днес".

Стойността на ремонта и изработката на новата експозиция ще е около 2 млн. лева. По този начин нашият музей ще привлича много повече туристи, за които, както е известно, праисторическите находки са притегателни и екзотични.

Програмата на музея включва още редица дейности, с които бе запознат министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов при първото си официално посещение днес (2 август).

Националният природонаучен музей (НПМ) при БАН има разностранни функции. От една страна той е научна институция, в която работят специалисти в областта на класическите естествени науки и природозащитата, от друга – представлява културно и образователно средище с национално значение, представящо пред обществото знанията за природата.

Основан е през 1889 г. от княз Фердинанд като Княжески (по-късно Царски) естественоисторически музей. Това е най-старият музей в България и най-старият, но и най-богатият между природонаучните музеи на Балканския полуостров. Той е основната българска институция съхраняваща научни колекции от живата и нежива природа от България и света: фондовете наброяват над 1 милион екземпляра животни, растения, минерали и фосили.

Годишно музеят се посещава от около 50 000 до 115 000 души.

Но натрупаният през последните години финансов недостиг води до изоставане на музея по отношение на съвременните разбирания за развитието на европейските музеи от подобен род и ранг.

Трудностите за такова развитие идват от липса на съвременни фондохранилища (депа-лаборатории), отговарящи на модерните изисквания за обработка и съхраняване на фондовите единици и за осъществяване на изследователска дейност, липса на площи за развитие на съвременна експозиция и недостатъчни възможности за разгръщане на образователни дейности с деца и ученици, липса на условия в експозиционните зали за поддържане на необходимите параметри за съхраняване на уникални експонати.

"Буквално се пукаме по шевовете", признава директорът проф. Николай Спасов. От музея търсят финансова подкрепа от МОМН за решението на тези проблеми. Има нужда от нови хранилища за фондовете, които са са съвременно оборудвани. Такова едно фондохранилище беше изградено по проекта CEBDER за нуждите на ентомологичните ни колекции.

Музеят има готовност за представяне на проект за създаване на модерно фондохранилище за надеждно съхраняване на цялата колекция от сухи препарати (12 000 кожи) на птици от цял свят, заедно с уникалната остеологична колекция от птици и колекцията от субфосилни и фосилни птици (около 16 000 единици), в която има нови за науката видове и родове.

Стойността на проекта (готова е офертата за оборудване на фондохранилището) е 96 000 лв. Второ подобно фондохранилище може да бъде изградено за съхраняване на друга ценна колекция - от фосилни бозайници. Неговото създаване и оборудването му със съвременни метални шкафове на релси и заедно с лабораторията за консервация на фосили към него ще струва около 220 000 лв.

При днешното си посещение в музея министърът изглеждаше видимо впечатлен от богатите експозиции. Той дори позира на снимка с доста по-едрата от него кафява мечка. За хората от музея идването на Игнатов е добър знак и те се надяват да бъдат намерени средства за финансиране от програмата си от дейности. Само с едно телефонно обаждане в министерството Игнатов днес им осигури интерактивна дъска, обещана още през миналата година.

Е има и неприятна вест. От музея е била открадната плочка, на която е изобразена България от злато. Тя от първата наша златна мина при Трън. В новата си програма от музея описват, че е необходима много по-надеждна охрана, за да се избегнат такива инциденти. "Не зная дали е за казване това, но ние притежаваме такива уникални образци, които всъщност се охраняват ненадеждно", призна Спасов.