Близо 1/3 от домакинствата в България са засегнати от сътресенията на икономическата криза. Това каза постоянният представител на Световната банка в България Маркус Репник.
Той представи изследване за благосъстоянието на домакинствата по време на рецесията през 2010 година и в периода на възстановяване. По думите му кризата в периода 2009 -2010 е криза на пазара на труда. През 2010 г 5% от домакинствата са посочили, че са засегнати от сериозни сътресения и шокове, свързани със загубата на работата си, а 21% са се определили като бедни в изследването.
За следващата година тяхната бройка се е увеличила с 2% и стига до 23 на сто, сочат данните.
Хората са усетили влиянието на кризата основно чрез заетостта и доходите. Същевременно около 29% от семействата са затегнали коланите като ограничават битовите си разходи и разходите за храна, посочи Рипник.
Между 5 и 10% от домакинствата са намалили разходите си за здравеопазване и образование. Домакинствата в България активно се опитаха да смекчат ударите на кризата като започнаха да работят повече и да си осигуряват допълнително работа, изтъкна представителят на Световната банка.
Той допълни, че в същото време разходите за социална защита са нараснали значително през 2009 година и така са смекчили последиците от кризата - най-вече за уязвимите социални групи.
Продължителността на негативното въздействие на кризата върху домакинствата е по-кратко, отколкото трае самата криза, посочи Георги Стойчев, председател на института "Отворено общество". Той обясни, че половината от определилите се като засегнати от кризата през февруари 2010 година, през октомври същата година вече не се определят като такива.
Увеличаването на социалните помощи запази жизнения стандарт на българските семейства. Въпреки това се наблюдава увеличение на бедността и неравенството главно в градовете и сред малцинствата, каза Емил Тешлюк, старши икономист в Световната банка и автор на доклада, направен в следствие на изследването.
Домакинствата с по-голям риск от бедност са тези, в които главата на семейството е безработен или неактивен, няма или е с начално образование. Сред рисковите домакинства спадат още самотните майки, многодетните семейства, ромските и турски малцинства.
Според Рипник трябва да се работи в три насоки за растеж - едната е да се запази макроикономическата стабилност, да се засили конкурентността и да се завиши политиката за социална защита. Въпреки кризата, България е една от страните, в които социалните плащания се запазиха и дори се увеличиха, заяви заместник-министърът на труда и социалната политика Валентина Симеонова.
Държавата се стреми все повече да осигурява заетост и достъп до социални услуги, каза още тя. По думите ѝ целта на държавата до 2020 година е бедните в страната да намалеят с 260 хиляди души. Тя припомни, че през миналата година е започнала Националната стратегия за намаляване на бедността и през юни 2012 година се очаква тя да бъде финализирана и приета от Министерския съвет.