Без безполезни чиновници в министерствата

Край на практиката министерствата да получават пари, за да дават заплати на чиновниците си. Допълнителни средства ще се отпускат само срещу конкретни проекти, с които се подобряват услугите за хората и бизнеса.

Бюджет 2014 цели да постигне ускорен растеж. Това ще е неговата философия, каза в интервю за в. "Стандарт" финансист номер едно.

За първи път в бюджета за 2014 г. се заделя резерв от 640 млн. лв. в четири фонда - за регионален растеж, образование, иновации и бойна подготовка. Каква е целта и кой ще разпределя средствата между различните проекти?

- Първо трябва да кажем няколко думи по отношение на цялостната философия на бюджет 2014. Прекратяваме досегашната практика всяка година да се дава допълнителен ресурс на всяко ведомство, без да е ясен резултатът от разпределението му. Това, което търсим, е резултат, а той е рестартиране и ускоряване на растежа. Без това фискалната дисциплина не може да бъде устойчива в средносрочен план. Затова решихме да намалим т.нар. административни бюджети на министерствата, но да оставим възможност те да могат на състезателен принцип от тези заделени средства да бюджетират проекти с ориентация към конкретни резултати. 

Най-важните от тези допълнителни средства са 100-те милиона, които отделяме за образование, както и ресурс от 500 милиона за националната публична инвестиционна програма "Растеж и устойчиво развитие на регионите". По нея на конкурентен принцип ведомства и общини ще могат да кандидатстват с проекти по обявена апликационна форма. Идеята е проектите и програмите да са насочени към икономически растеж, заетост, конкурентоспособност на икономиката и намаляване на регионалните диспропорции. Ние не само даваме възможността, но и разчитаме на много активното участие от страна на местните власти, тъй като трябва да се вземат спешни мерки по отношение на изоставането на някои от регионите.

- С какви други мерки в бюджета ще се стимулира икономическият растеж?

- Поставяме акцент върху увеличаване на ефективността на публичните разходи, като се стремим да се подобри качеството на публичните услуги на отделните ведомства. Целта е да създадем предвидима среда, а използването на ресурса да е насочено към резултати.

Независимо че на много министерства и ведомства бюджетът изглежда намален като абсолютна сума, това не е за сметка на съществуващи политики и програми, а се дава възможност чрез преструктуриране на този ресурс да бъдат предложени нови политики и програми.  Други мерки, които засягат цялостната икономическа среда, са предложенията ни в данъчното законодателство за намаляване на административната тежест, както и за подобряване на функционирането на единната сметка. Не трябва да разглеждаме бюджета само като инструмент за по-висок икономически растеж, а цялостното отношение, което има правителството чрез своята програма. Вече приехме два пакета за намаляване на административната тежест, а промени в ЗОП се обсъждат в парламента. 

Целта е да повишим конкуренцията в икономиката, да осигурим по-добра защита на потребителите и по този начин в тях да остане ресурс, който да бъде насочен към потребление, а оттам към растеж. Осигурявайки по-добра среда и възможност бизнесът да реализира своите проекти, ще го стимулираме отново да започне да мисли за инвестиции. Тъй като основният проблем за икономиката през последните години е ниското ниво на вътрешни инвестиции. В реално изражение през 2012 г. те са с 37% по-ниски от 2008 г. - годината преди кризата. Нашата прогноза показва, че този спад ще продължи и през тази година. 

- За първи път се слага таван на новите задължения, които ще поемат министерствата. Каква е целта - да се намали натискът за ежегодно увеличаване на разходите ли?

- Мярката е дисциплинираща. Целта е министерствата и ведомствата ясно да знаят какъв е техният ангажимент по отношение на поетите задължения и това да бъде зададено, преди да започне бюджетната година. Да престанат оправданията, че бюджетът няма да им стигне, че не всички ангажименти са предвидени. Виждайки този таван на задълженията, те ще трябва да вместват своите политики и ангажименти в него.

- За първи път бюджетът на социалното министерство е по-голям от тези на МВР и на отбраната. Има ли опасност например да се окаже, че няма пари за бензин на полицейските коли и бюджетът на МВР пак да бъде увеличен?

- Силовите министерства знаят какво трябва да направят и го правят в момента. Те прилагат мерки за преструктуриране, които да им позволят да се вместят в предварително определените бюджети. МВР например има доста амбициозна програма за преструктуриране, която е по-добре да представи министърът на вътрешните работи Цветлин Йовчев, който е и вицепремиер. Те наистина полагат големи усилия да се вместят в този бюджет какъвто е, т.е. да не търсят възможности за допълнително финансиране. Смятам, че те ще покажат мерките и действията, които предприемат, за да се вместят в това, което предварително е зададено.

- Бюджетът на транспортното министерство е увеличен над 4 пъти. Защо се прави това?

- Видимата част на бюджета на министерството на транспорта е увеличена 4 пъти, но тук се включват субсидиите за БДЖ и за "Български пощи". Вкарването на тези суми в бюджета на министерството са причина той да изглежда 4 пъти по-голям. В действителност ведомственият бюджет на министерството е с няколко милиона по-малък от този за 2013 г., тъй като и те предприемат действия за да оптимизират разходите си. Субсидията за БДЖ е 179 млн. лв., а за "Български пощи" от 2 млн. лв. за тази година е повишена на 12 млн. Досега тези субсидии бяха отпускани през годината. Но те са ангажимент на министъра на транспорта и затова сега са разписани в неговия бюджет.

- За първи път има толкова големи промени в бюджетите на отделните министерства - парите на едни доста се увеличават, а на други се намаляват. Може ли да се каже, че това е най-реформаторският бюджет?

- Не бих си позволил сам да си давам оценки. Нека да видим в хода на обсъждането, приемането и най-важното - в хода на изпълнението, дали бюджетът наистина ще се окаже най-реформаторският. В действителност абсолютно всички бюджетни сфери правят усилия да оптимизират своя ресурс и ако погледнем конкретно ведомствените бюджети, те почти навсякъде са по-ниски от тази година. Там, където има увеличение, то е за конкретни програми, които трябва да се финансират, конкретни стандарти, които са по норматив и нови политики на съответното министерство.

- Всичките ли чисто ведомствени бюджети се намаляват с 10%?

- Не навсякъде са намалени с 10%, тъй като изходната позиция е различна. Например Министерството на околната среда и водите, което през последните години е имало или намаляване, или поддържане на много ниско ниво на ведомствения бюджет. Там намалението е по-малко от 10%. В Министерството на външните работи след много сериозно намаление на бюджета преди няколко години с близо 40% е ясно, че основата, от която се тръгва, не позволява голяма допълнителна редукция. След разговори с министрите, които бяха много конструктивни и полезни, сме се съобразявали с изходящото положение и намалението е по-малко. По-голямо намаление на ведомствените бюджети има там, където и самите министри осъзнаха необходимостта и видяха възможност за преструктуриране.

- С колко се увеличават парите за здравеопазване и какви реформи планирате в тази сфера?

- Не бих искал бюджетите на сфери като здравеопазване и образование да се измерват като процент от БВП. Много по-важно е какво правят. Конкретно за бюджета на министерството на здравеопазването имаме дори известно намаление. Но това не е за сметка на качеството.

Дори напротив, качеството се повишава тъй като се включват допълнителни програми. Част от тях са усъвършенстване системата на спешната помощ. Предвижда се създаването на нови спешни центрове, подобряване на инфраструктурата, повишение на заплатите на персонала, предвиждат се допълнителни средства и за държавните психиатрични болници. Други основни направления са подобряване на достъпа до болничната помощ в отдалечени райони и осигуряване на финансиране на дейностите по асистирана репродукция. 

Продължават и разговорите с Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ по отношение на ресурса, който ще ползват през 2014 г. Нашето намерение е част от този ресурс да бъде предоставен срещу конкретен ангажимент за извършване на реформи. Т.е. да предприемат необходимите мерки и действия, които да повишат ефективността в този сектор. Знаем, че самият сектор има основание да бъде предпазлив по отношение на ресурса, който му се предоставя.

В предните години имаме ярък пример за това как резервът на НЗОК с решение на Народното събрание беше използван за финансиране на текущи бюджетни разходи.  Сега всяко споменаване на подобен ресурс, който би изглеждал като резерв, предизвиква смущение в целия сектор и това до голяма степен е оправдано, но случаят няма да бъде такъв. Тези около 100 млн. лв. към момента разглеждаме като допълнителен ресурс, който би се влял в системата следващата година, водим разговори да бъдат с конкретно предназначение. Знае се, че тези средства ще отидат в системата, но идеята е да бъдат поставени под условие - след изпълнение на конкретни мерки и действия, тогава да бъдат предоставени, т.е. да бъдат пари срещу реформи.

- А тези действия включват ли въвеждане на втори стълб на здравно осигуряване в частни фондове? 

- Включват нов модел на управление на здравноосигурителния процес като цяло с фокус върху ефективното използване на ресурса. Преди години за тези дейности здравната вноска беше 6%. После се увеличи на 8%, съответно се увеличи ресурсът, но всяка следваща година този ресурс изглежда все по-недостатъчен на базата на съществуващата нормативна уредба. Явно проблемът е комплексен, но трябва да се търси неговото решение и ресурсът да се използва ефективно, при ясен ангажимент, че парите за здраве наистина ще отидат за здраве. Дали мерките ще включват демонополизация на касата, е политически въпрос, който предстои допълнително да бъде обсъден и да бъде взето решение дали ще се осъществи и евентуално кога и как. Но акцентът ще бъде подобряване на ефективността, какъвто е и в останалите системи.