Без катастрофичен пул! При бедствие държавата помага само на социално слабите

Кабинетът не подкрепя идеята за създаване на катастрофичен пул, който да се пълни със задължителни вноски от всички българи, а парите да се използват при възстановяването на щетите при природни бедствия. Това стана ясно от думите на финансовия министър Владислав Горанов по време на дискусия как държавата да подпомага възстановяването на щетите от бедствия.

Държавата да подпомага социално слабите при възстановяването на щетите от бедствия върху имуществото им, предлага финансовият министър. Всички останали, които имат възможност да застраховат имуществото си, да нямат право на подпомагане. Все още идеята не е оформена като законопроект, но се очаква това да стане в следващите няколко седмици. Засега няма и дефиниция на социално слабите, които ще имат право на подпомагане, каза Горанов.

"Нашето разбиране е, че собствеността не е задължение, а право. Това право носи своите последствия за този, който държи да го има. Претенциите на колегите от застрахователния бранш, че застраховането трябва да е доброволно, се подкрепя от мен и от правителството", посочи министърът.

Идеята за създаването на катастрофичен пул, тоест за  въвеждане на нов данък "бедствия" за всички българи, периодично възкръсва в застрахователните среди при всяко наводнение, земетресение и други катаклизми.

В същото време процентът на застраховани жилища у нас варира около 8 на сто, като по-голямата част от тях са в големите градове. В повечето това са ипотекирани жилища, които са застраховани по изискване на банката.

По думите на Горанов, възможно решение е въвеждането на нов вид социално подпомагане за лицата, които са собственици и по обективни причини не могат самостоятелно да решат проблема със запазването на собствеността си от природни катаклизми. Възможно решение е след настъпване на неблагоприятно събитие от такъв тип, държавата, чрез своите органи, да прецени доколко е настъпило увреждане или щета върху собствеността, обясни Горанов. Оттам нататък, чрез индивидуална преценка за това доколко лицето не е могло да застрахова доброволно срещу съответния риск своето имущество, то може да бъде подпомогнато от държавата до размера на данъчната оценка.

Според министъра, в концепцията ще бъдат включени някои ограничения като например да са спазени всички изисквания на ЗУТ. "Не конкурираме социалното подпомагане със застраховането. Всеки е наясно, че ако не премине през застрахователен пазар, няма как да получи същото подпомагане", допълни Горанов.

"Все още нямаме директен отговор къде трябва да започне и да свърши подпомагането, но примери имаме както по отношение на енергийно подпомагане, така и различни други модели. Те биха могли да бъдат използвани, в зависимост от това в хода на дискусията по самия законопроект какво решение ще вземем. Със сигурност трябва да има имуществен тест за жилища, а не всеки, който е пропуснал да се застрахова, да може да бъде обезщетяван", заяви Горанов.

По мнението на финансовия министър, източник на средства за тези социаални помощи могат да бъдат средствата, събрани в бюджета от облагането на застрахователните премии на гражданите. "От 2010 г. е установено облагане на застрахователните премии и то е включено в бюджета. Би могло част от този ресурс в същия размер или в по-голям да бъде насочен към създаването на нов механизъм за подпомагане на тези български граждани, които, по една или друга причина, не могат да се погрижат за имуществото си на застрахователен принцип", обясни министърът.

Той уточни, че постъпленията в държавния бюджет от данъка върху застрахователните премии е около 25 млн. лева годишно. "Тези средства не са твърде малко на фона на данъчните оценки на имотите, които притежават социално слаби граждани, които са претърпели увреждане от природни бедствия", коментира Горанов.

Финансовият министър обясни, че хората ще получават обезщетения не на база възстановителна стойност, а на база данъчна оценка, за да не създаваме грешни стимули в икономиката и да изместваме застрахователите като пазар.

"Тези, които могат да си позволят застраховане, но не са го направили, ще имат нагледния пример къде са сбъркали. Те няма да бъдат подпомагани от държавата", подчерта Горанов и допълни: "Държавата трябва да заема мястото си там, където солидарността го изисква, тоест, където хората не могат да се справят със собствени сили. Тези, които имат възможности - имаме прекрасен застрахователен пазар, който трябва да се разширява".

Финансовият министър поясни, че тепърва нововъведението ще бъде обсъждано в детайли. "Не е важно как ще се разпределят средствата. Важният въпрос е кой ще бъде подпомаган и по какви критерии ще се определя", каза още Горанов и допълни, че размерът на подпомагане ще се свързва със степента на увреждане на имота.

Природата е нанесла огромни щети върху всякакъв вид инфраструктура и имущество в България. 450 млн. са само исканията към Междуведомствената комисия през последните четири години - от 2010 до 2014 г. Щетите са може би 2 пъти повече.Това каза вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев.

През този период държавата е изплатила над 371 млн. лева за преодоляване на щетите. От тях  250 млн. са използвани за неотложни възстановителни работи, допълни Дончев.

В Бюджет 2015 година има определени 70 милиона лева в резерва за непредвидени и неотложни нужди, които да бъдат използвани при преодоляването на щетите от бедствия, което със сигурност не е достатъчно, ако се повторят бедствията от последните години.

"Огромната част от парите се фокусират върху непосредственото преодоляване на нуждата възникнала от бедствия. Средната стойност за спиране на едно свлачище тръгва от 1 млн. лева и може да достигне до 10-15 млн. лева", подчерта Томислав Дончев.

По думите на вицепремиера, е необходимо да има ясно изграден модел на обезщетяване. Той обясни, че са предложени два модела, от които всеки има недостатъци, но и двата са по-добри от сега действащия модел на застраховане.