Без щети след земетресението край Шабла

Няма данни за щети от земетресението тази нощ, което бе регистрирано в района на Шабла, съобщиха от пресцентъра на МВР.

Комисии, с участието на специалисти от областните управления на ГД "Пожарна безопасност и защита на населението” извършват огледи в крайморските общини за напукани стени, комини или някакви други евентуални поражения.

В Шабла комисията е констатирала, че има пукнатини по мазилката на няколко места, но не и конструктивни нарушения по сградите.

Трусът с магнитуд около 4 по скалата на Рихтер бе регистриран тази нощ (11 октомври) в 22.49 часа на 400 километра североизточно от София. То е било за кратко и не е имало последващи трусове.

Земетресението е усетено слабо във всички общини на територията на област Добрич и на територията на общините Девня, Провадия и Вълчидол, област Варна.

Не е имало паника сред хората в Шабла и Каварна, които са усетили доста силно земетресението, но всичко е било за кратко и не е имало последващи трусове. В Добрич земетресението е усетено слабо, съобщи директорът на областната дирекция "Пожарна безопасност и спасяване" комисар Димчо Симеонов.

Същевременно гражданско сдружение обяви, че снощните земетресения са резултат от газово проучване в село Рогозина. Там фирма "Русгеоком" прави сондаж за газ, алармира медиите Мариана Христова от Гражданска инициатива за забрана проучването и добива на шистов газ по метода на хидравличното разбиване, съобщава "Булфото".  

От сдружението посочват, че фирмата твърдяла, че ще добива конвенционален газ и няма да ползва хидравличен удар, но достъп до информация за технологията и работната ѝ програма им е отказан. 

Трусове могат да се получат от преминаване на шокова вълна, която се генерира чрез подземен взрив в шахта. Тази шокова вълна се разпространява на дълбоко и често има странично движение на земните пластове. По начина, по който се отразяват шоковите вълни, се определя какво може да се намира в съответните пластове.

Науката сеизмология изучава механизма на пораждане на земетресенията, но също така при изследването на движението на шоковите вълни се открило, че тези вълни реагират по определен начин на различните пластове. В съвремието чрез естествени (земетръсни) и изкуствени (генерирани чрез взрив) шокови вълни се проучват терени, за които се предполага, че са богати на определени видове земни изкопаеми.

Най-често така се търси петрол или газ. Първо са шоковите вълни, а след това следват и сондажите.