Бизнесът поиска децентрализация на бюджета с повече свобода за общините

Бюджетът трябва да се децентрализира, за да се даде свобода на местната власт, както и на бизнеса. Това заяви изпълнителният председател на Българската стопанска камара /БСК/ Божидар Данев по време на дискусия за състояние на българската икономика в Бургас.

"Всички политици говорят за структурни фондове и обществени поръчки, а не за инвестиции. Решението е децентрализация на бюджета. Повече пари за общините и местната власт и влизане в Шенген”, каза Данев.

По неговите думи най-проблемните фактори за правене на бизнес в страната са корупцията, неефективната държавна администрация и нарушеният достъп до финансиране.

Но има и множество други проблеми, които пречат на икономиката: макроикономически дисбаланси, политическият риск в икономиката, търговията с влияния и корупцията, износът на добавената стойност, намесата на държавата като субект на пазара, като основната намеса е в енергийния сектор, липсата на квалифицирана работна ръка и криза в образователната система, непредсказуемата нормативна среда и мудна съдебна система, като последната тотално деформира българската икономика. Има драматичен нов поток от емигранти, а над 2 млн. души са напуснали България през последните години, допълни изпълнителният председател на БСК.

Като положителни тенденции Данев посочи процеса на погасяване задълженията на държавата към бизнеса, ускореното връщането на ДДС и акцизи и намаляването на броя на регулаторните режими. Негативните тенденции са непазарна намеса на държавата в енергийния сектор, изменението на минималната работна заплата, ръстът на минималния осигурителен доход и нарастването на външната задлъжнялост.

Данев бе категоричен, че ако България не влезе в Шенген, няма да има инвеститори. Той допълни, че основната причина, поради която не сме в Шенген, е съдебната система, а реформите в съдебната система са само намерения. "50 на 100 от състава на ВСС се определя от политици”, каза Данев. 

Според доклада на ЕК за изпълнение на препоръките за 2014 г. България бележи ограничен напредък в намаляване на административната тежест, има слаби икономически резултати в периода след кризата и нисък потенциал за растеж поради сложната и нестабилна нормативна уредба.

Препоръките на ЕК са за задълбочена външна оценка на стабилността на финансовия сектор, премахване на бариерите пред развитие на пазара на труда, стабилизиране на бизнес климата с цел привличане на инвеститори, включително реформи в сферата на енергетиката, инфраструктурата, съдебната система, административното обслужване, пенсионната система и здравеопазването, както и повишаване на събираемостта на местните данъци.

По думите му, през последните 15 месеца в България има дефлация и девалвация. Той посочи още, че от 1997 година до 2002 година има 1. 2 млн. по-малко заети и осигурени лица. За периода 2008-2013 година са със 100 хил. души по-малко. Безработицата в страната за миналата година е 11,5%, сивият сектор е между 25-30%.

Данев каза още, че България е с най-ниските заплати в ЕС. Причината е, че няма производство. Наблюдава се тежка емиграция и обезлюдяване. Той добави, че има тотална загуба на доверие към осигурителната система, а промените в нея са инцидентни.

Положителните страни на сегашното управление на държавата е, че има различен тип на политическа култура. "България получи международно признание. Друга положителна оценка е размразяването на еврофондовете и за първи път ЕС бе запознат с енергийните проблеми на страната ни”, каза Данев.

Като отрицателна черта на сегашното управление той посочи липсата на сериозни реформи. "Пренебрегват се процедури по вземането на важни решения. Не се посочват реалните причини и виновниците за наводненията. Има дефлация поради драстичното спадане на цените на петрола и пшеницата. Тя продължава вече 18 месеца. Липсват реформи в енергетиката”, каза Данев.