Борим младежката безработица с европари

Държавите членки на ЕС с равнище на младежката безработица над 25% да могат да стартират мерки за насърчаване на младежката заетост  със средства от съществуващите структурни инструменти и Европейския социален фонд в сегашния програмен период.

Това е предложил президентът Росен Плевнелиев на срещата на върха на Европейския съвет, която приключи днес.

Високите равнища на младежката безработица в Европейския съюз беше основна тема на срещата на лидерите от съюза, в която за първи път се включи българският държавен глава. Предложението е получило подкрепата и на други държави членки и се очакват предложения на Европейската комисия в тази посока, съобщи Плевнелиев.

Като по-малко реалистично определи президентът другото си предложение - България да бъде включена в 16-милиардната програма на ЕК за насърчаване на младежката заетост, която в момента обхваща осем държави в ЕС с най-висока младежка безработица.

В момента 27 на сто от младите хора в България са безработни, припомни държавният глава и допълни, че страната ни ще работи в следващия програмен период след 2014 година да бъде осигурена гъвкавост по отношение на програмите за насърчаване на младежката заетост с европейски средства.

На срещата на върха президентът още веднъж подчерта необходимостта от баланс между фискалните политики и политиките на растеж. Росен Плевнелиев припомни, че България ще запази културата си на стабилност и ще се придържа към бюджетната си рамка.

"В България семействата и бизнесът имат около 60 млрд. лева кредити, които зависят от това доколко държавата излъчва сигнали за стабилност. Ако се харчи неразумно, цената ще я платят всички български граждани и това е ситуацията в цяла Европа”, предупреди президентът.

Според него, ако средствата се инвестират "балансирано, с ясни и добри социални приоритети и с разумен дефицит, България ще може да направи крачка напред”. Президентът оповести актуални статистически данни, които, по думите му, очертават шеста поредна тежка година за европейската икономика. Очаква се през тази година еврозоната да регистрира икономическа спад от 0,2%, а безработните в Европа да се увеличат с два милиона души.

Плевнелиев обяви, че ще участва и в следващото заседание на Европейския съвет през май, когато ще бъдат разглеждани енергийни въпроси. Държавният глава информира, че предстои служебното правителство да подготви пакет от законопроекти, свързани с въвеждането на изискванията на Третия енергиен либерализационен пакет. По думите на президента, предстои много техническа работа, с която страната ни трябва да отговори на европейските изисквания, сред които са отделянето на Електроенергийния системен оператор от НЕК, както и на дружествата за пренос и тези за доставка на електроенергия.

В Брюксел президентът  е провел разговори с премиера на Великобритания Дейвид Камерън и с френския президент Франсоа Оланд във връзка с опасенията от миграционен натиск от страна на български граждани след предстоящото отпадане на ограниченията на трудовия пазар за българи и румънци. Държавният глава отново подчерта, че България не може да бъде използвана като удобно извинение за разрешаване на вътрешнополитически проблеми.

"Българите допринасят със своя интелект, честен труд и със социалните си вноски в държавите, в които се намират, а студентите ни в Лондон внасят огромни такси, от които английската държава печели. Готови сме да разгледаме всеки казус, ако има някакви данни, но в момента не разполагаме с такива и не следва България да бъде сочена като удобен виновник за проблем, какъвто няма”, категоричен беше Плевнелиев.

Той коментира още, че страната ни не бива да подхожда популистки в ситуация, в която се отлага дебатът за присъединяването на България и Румъния към Шенген. "Ще продължим да спазваме плана си по възможно най-отговорния начин. Останалото е политизиране, което считам за излишно и неконструктивно”, изтъкна президентът.

В Брюксел президентът коментира вътрешнополитическата и социалната ситуация у нас и свързаните с нея искания за промяна на Конституцията. "Ако искаме да променим Конституцията си, трябва да си дадем достатъчно време, за да подготвим промените, да проведем дебат, да постигнем консенсус, след което да ги съгласуваме със Съвета на Европа, с европейските институции, с Венецианската комисия”, заяви държавният глава.

Той призова "всички популистки настроени лидери у нас, които са готови да се обвържат по един антиевропейски начин с популистки идеи”, да наблюдават сесията на ЕП на 17 април. "Нямам нищо против промени в Конституцията, но съм против това да се случи по антиевропейски и недемократичен начин”, категоричен беше още държавният глава.