Цели 5 от европейските оперативни програми за България са пред спиране. Става въпрос за "Иновации и конкурентоспособност”, "Наука и образование за интелигентен растеж”, "Транспорт и транспортна инфраструктура”, "Региони в растеж” и "Околна среда”. Това става ясно от доклад на бившия вече служебен вицепремиер по европейските фондове Малина Крумова, с който се прави преглед на работата в изминалите 3 месеца, предаде БГНЕС. В тази връзка новото редовно правителство на Бойко Борисов има на разположение 2 месеца, за да изпълни 6 от т.нар. "предварителни условия”, които са заложени в Споразумението за партньорство. Към декември 2016 г. България не беше изпълнила 12 от общо 45 такива, с които е свързано получаването на европейско финансиране през програмния период 2014-2020 г.
"За изпълнението на оставащите тематични условия е необходимо приемането и на няколко стратегически документа - актуализираната Национална пътна карта за научна инфраструктура; актуализираната Национална стратегия за развитие на научни изследвания, Иновационна стратегия за интелигентна специализация в срок май 2017 г. и Интегрираната транспортна стратегия в срок юни 2017 г. Очакванията са горепосочените срокове да бъдат спазени и държавата да докладва до Европейската комисия изпълнението на всички условия, както е необходимо – до 30 юни в Годишните доклади за изпълнение на програмите и до 31 август в Доклада за напредъка по Споразумението за партньорство”, посочва Крумова, която до влизането й в служебното правителство бе част от екипа на вицепремиера по европейските фондове Томислав Дончев.
Паралелно с това от доклада на Крумова става ясно още, че изпълнението на редица от европрограмите е забавено и има потенциален риск от загуба на средства. Това се отнася до Програмата за развитие на селските райони, Програмата "Морско дело и рибарство", ОП "Развитие на човешките ресурси”, "Транспорт и транспортна инфраструктура”, "Региони в растеж”, "Околна среда", "Иновации и конкурентоспособност" и др.
В заключение Крумова, която най-вероятно ще се върне на предишната си длъжност – директор на Централното координационно звено в МС, която заемаше от края на 2014 до началото на 2017 г., отбелязва, че за изпълнение на европейските програми е нужно да няма кадрови промени в системата и да се "запази в максимална степен експертният потенциал”.