Брюксел притиска България за стрестестове на банките до декември

Европейската комисия препоръчва на България до декември да извърши независим анализ на качеството на активите в цялата банкова система. Това стана ясно, след като днес Съветът на Европейския съюз одобри  препоръките на Европейската комисия (ЕК) за преодоляване на дисбалансите в икономиката на България, съобщава БТА по информация от пресслужбата на Съвета. Препоръките ще бъдат одобрени и на предстоящото заседание на Съвета на финансовите министри на държавите от ЕС, което започва тази вечер.

От България се очаква също така да подобри събираемостта на данъците, като ограничи сивата икономика, да изразходва по-ефективно обществените пари за здравеопазване, да повиши качеството на образование и да интегрира ромските деца в училище, да проведе пенсионната реформа, за да живеят възрастните по-достойно, и да осигури правораздаване, което да гарантира инвестициите, гласят препоръките. Те са част от така наречения Европейски семестър, въведен от Еврокомисията през 2010 г. с цел да бъдат подобрени икономическата политика и координацията между държавите от общността.

Според ЕК българската икономика страда от "прекомерни дисбаланси", чието преодоляване изисква "решителни политически действия и специално наблюдение". Затова в края на февруари Еврокомисията взе решение да задълбочи процедурата за макроикономически дисбаланси срещу страната, заедно с още две други членки на ЕС. 

Заради кризата около Корпоративна търговска банка (КТБ) Съветът на ЕС препоръчва до декември да е готов независим анализ на качеството на всички банкови активи и да се проведе тест за тяхната устойчивост (отдолу нагоре) в тясно сътрудничество с европейските органи.

ЕК иска също така да бъде направен преглед на портфейлите на пенсионните фондове и застрахователния сектор. Страната ни също така трябва да подсили надзора в банковия и небанковия финансов сектор с по-строги изисквания за обезпечаването на влоговете и оздравяване на банките. България трябва да подобри корпоративното управление сред финансовите посредници, включително чрез преодоляване на опасността от концентрация и "експозициите към свързани лица".

Съветът на ЕС отчита, че в програмата си за тази година правителството е подчертало намеренията си да намали постепенно дефицита до 1,3 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2018 г. Очаква се съотношението държавен дълг/БВП да нарасне и през 2018 г. да достигне почти 31 на сто от БВП. От България се иска да избегне структурното влошаване на публичните финанси през 2015 г., а догодина да постигне промяна от 0.5 на сто от БВП.

"Макроикономическият сценарий, на който се основават бюджетните прогнози, е реалистичен. Въпреки това мерките в помощ на планираните цели за дефицита от 2016 г. нататък не са достатъчно конкретни", е посочено в документа.

За да стане това трябват решителни мерки за подобряване на събирането на данъците и за справяне със сенчестата икономика в страната, посочват от Брюксел. Все още отрицателната, макар и подобряваща се външна позиция, свръхзадлъжнялостта на предприятията и слабото съобразяване на пазара на труда остават макроикономически заплахи и заслужават особено внимание, се допълва в документа.

Препоръчва се също така да бъде преразгледано ценообразуването на здравните грижи и да се укрепи извънболничната помощ и първичната медицинска помощ, за да се изразходват по-ефективно обществените пари за здраве.

Българското здравеопазване е изправено пред важни предизвикателства, сред които слабите здравни резултати, ниската степен на финансиране и сериозните проблеми, свързани с ефективността на използването на ресурсите. Очакваната продължителност на живота в България е значително под средната за ЕС, а очакваната продължителност на живота при раждане е сред най-ниските в Общността. НЗОК е договорно задължена да плаща на болниците за лечение по предварително определени цени, което насърчава болниците да предоставят ненужни медицински грижи. Липсва ясен план за приложението на приетата национална здравна стратегия, е посочено в доклада.

В препоръките се обръща внимание, че задължението на Здравната каса да плаща на болниците за лечение по предварително определени цени насърчава предоставянето на ненужни медицински грижи. Липсва ясен план за приложението на приетата национална здравна стратегия, се посочва в доклада.

ЕК настоява и за провеждане на необходимите реформи на пазара на труда и специално внимание за по-възрастните участници на трудовия пазар, както и безработните младежи, които не са ангажирани с обучение. Брюксел иска и България най-накрая да въведе прозрачен механизъм за определяне на минималната работна заплата и минималните осигурителни вноски.

В препоръките се коментира също, че отговорните служби по заетостта работят без връзка помежду си, което пречи на предоставянето на обезщетения и услуги за безработните и неактивните хора. По-голямата част от безработицата в България е дългосрочна, което показва, че тя е по-скоро структурна, отколкото циклична. Липсват ясни насоки за определянето на минималната работна заплата. Делът на хората, изпитващи материални лишения в България, е сред най-високите в ЕС, се отчита още в доклада.

През 2013 г. милион и двеста хиляди български пенсионери са получавали пенсия под прага на бедността у нас заради ранното пенсиониране и кратките периоди на пенсионно осигуряване. Целесъобразно е България да ограничи допълнително растежа на разходите, свързани със застаряването, с което да допринесе за дългосрочната устойчивост на обществените финанси, включително с осъществяването на сериозни пенсионни реформи, препоръчва Съветът на ЕС.

Сред препоръките е и провеждането на реформата в образованието и подобряване на инвестиционния климат, особено чрез реформа на механизмите за обявяване в несъстоятелност. Искат се също така промени и в закона за училищното образование и повече участие в образователната система на децата в неравностойно положение, особено на ромите, като се подобри достъпът до качествено образование в началните класове.

Ниското качество на образователната система у нас и ограничената полза от нея за пазара на труда възпрепятстват предлагането на подходящо обучена работна ръка за икономиката, пише още в документа. След години забавяне България все още не е променила закона за училищното образование, а изпълнението на стратегията за преждевременното напускане на училище е все още на ранен етап, гласи оценката в него. Ключово за предразполагаща инвеститорите бизнес среда е наличието на независима, висококачествена и ефикасна съдебна система, и на ефективни механизми за борба с корупцията, е посочено в препоръките.

Според ЕК основните предизвикателства в тази област са липсата на цялостна координация, институционалните недостатъци и слабите резултати в постановяването на окончателни решения от съда. Във връзка с приетите стратегии за реформа на обществената администрация и за въвеждането на електронно управление се препоръчват силни политически насоки за тяхното прилагане. Въпреки положените усилия, качеството на обществените услуги в България остава ниско. Недостатъчното развитие на електронното управление ограничава усилията за увеличаване на прозрачността и за намаляване на административната тежест. Особен проблем са процедурите за обществените поръчки, които са възпрепятствани от често променящата се нормативна уредба и недостатъчния "административен капацитет", е посочено в документа.