Българинът търси породисто куче, дори в приюта за бездомни

Красотата ще спаси света, е казал великият Достоевски. Е, в родните условия тази максима не се оправдава напълно, но пък се убеждаваме, че красотата може да спаси поне няколко живота... на бездомни кучета. Поне такъв е случаят с Деница Стоянова – първата подгласничка на Мис България 2011, която преди година започна инициативата "Осинови. Подари 4 лапи живот!", целяща да популяризира дейността на организацията Animal Rescue Sofia и приюта за бездомни животни в Горни Богров.

Виждаме се с Деница малко след като към кампанията се присъединиха и претендентките за тазгодишния конкурс "Мис България", за да поговорим за успеха инициативата, за наболелия проблем с бездомните кучета и за работата на приюта в Богров.

Здравей Деница, срещаме се в момент, в който кампанията "Осинови. Подари 4 лапи живот!" намери нови последователи в лицата на претендентките за "Мис България 2012". Това обаче съвпадна с поредния трагичен случай – преди дни почина професор Ботьо Тачков, който бе буквално разкъсан от глутница бездомни кучета. Къде според теб се корени проблемът?

– Първо, искам да благодаря на всички, които се включиха в тази кампания – на целия екип от специалисти, които ни помогнаха и естествено на претендентките за титлата Мис България 2012.

Иначе, основната причина за бездомните кучета в София е ясна – това е липсата на контрол върху домашните животни, чиито стопани ги изоставят на улицата просто защото вече не им се занимава. Или пък ги пускат да се разхождат некастрирани. И от там тръгват проблемите – нови безстопанствени поколения, освирепели от глад и от липса на човешка ласка. Другият проблем е нечовечността – начинът, по който ги замеряме с камъни, стреляме ги с пушки и т.н., само и само да покажем, че сме по-силният вид в природата, забравяйки, че именно кучето е най-добрият приятел на човека. Така се стига до тези наистина ужасяващи случаи, като този, който споменахте.

По наблюдения на Animal Rescue Sofia всяка година в София се изоставят близо 15 хиляди домашни кучета. В повечето случаи те не са кастрирани и така популацията продължава да се увеличава. Взимаш куче – омръзва ти и го изхвърляш. Кажете ми, това нормално ли е? Това поведение на хора живеещи в XXI век ли е?

Как да бъде решен проблемът с бездомните кучета? Особено в големите градове той е много наболял и изглежда от години тъпчем на едно място, без да се намира решение.

– Тъпчем на едно място, защото не се взимат правилните решения от хората, които имат решаващата дума. Взимат се решения за действия, които не са ефективни, а лесни. Защото е много по-лесно да евтаназираш десет кучета, отколкото да ги кастрираш, обезпаразитиш и да им намериш дом... за съжаление хората не са запознати и с това, че избиването на безстопанствените кучета излиза около три пъти по-скъпо от кастрирането им.

Хората трябва да разберат, че избиването на кучета е безполезно, защото не бездомните кучета са проблемът. Проблемът са самите хора.

Кастрацията прави ли кучето неагресивно?

– А агресията не беше ли човешко качество и не мислите ли, че не е правилно да присъждаме човешки качества на животни? При кучетата не може да се говори за агресия, според мен, а по-скоро за лош нрав и то само тогава, когато човек се е отнасял с тях жестоко и грубо, когато са били все още малки кутрета. Кучетата имат способността да запомнят начина, по който са се отнасяли към тях и да възпроизведат същото отношение спрямо хората или всички други живи същества. Още повече, когато кучетата са малки те възприемат хората като същество от същия вид. И когато този вид е жесток към въпросното куче, не го дарява с любов и ласки и го изостави гладно и жадно на улицата – няма как това куче да знае що е това любов... Кой е виновен в крайна сметка – кучетата или хората?

Кастрацията не е начин да направим кучето по-добро или неагресивно – тя е способът, с който можем да се справим с безстопанствените кучета и тяхната нарастваща популация.

Да се върнем на кампанията "Осинови. Подари 4 лапи живот!". Как започна всичко, защо реши да подемеш тази инициатива?

– "Осинови. Подари четири лапи живот" е една кампания, която е създадена с много любов към кучетата, към живота и хуманното отношение към всички живи същества. Тази кампания е като сбъдната мечта за мен, защото като дете мечтаех, когато порасна, да имам собствен приют за кучета, където да се грижа за тях и да ги "скрия" от всички злобни и агресивни "човеци".

За съжаление няма как напълно да осъществя мечтата си. Но, благодарение на хората от Animal Rescue Sofia – на Светослав Петров и Надя Станчева, които дават живота си, за да спасяват невинни кучета, станали жертва на човешката жестокост, аз успях да стартирам тази кампания. Разказах им каква е моята идея и те се съгласиха. Организира се фотосесия с известни личности в България, като по този начин се надявам да стигна до много български семейства и те да разберат, че не е важно кучето им да струва X пари. Важното е да го има, то да им бъде приятел, те да го даряват с любов и грижи, и то ще им бъде благодарно, завинаги.

Колко кучета са осиновени в приюта в Богров през миналата година? Знаете ли каква е съдбата им, след като осиновителят дойде и отведе новия си любимец от Animal Rescue Sofia?

– Не мога да кажа с точност колко кучета са осиновени за последната година, но за около година и половина са задомени над 1100 кучета, което за България е огромен успех, защото тук не се търси куче, за да ти бъде приятел, а се търси такова, което да покажеш на приятелите си.

В Animal Rescue Sofia всеки човек, който иска да осинови куче се проучва по един или друг начин, провеждат се разговори – имал ли е този човек други животни, има ли подходящи условия за отглеждане на куче, провеждат се срещи с различни кучета или с това, което е избрано и т.н. Ако се сметне, че този човек няма възможност да го гледа, съответно не му се дава правото да го осинови.

Успешно осиновените биват "следени" чрез снимки, които новите им стопани с радост изпращат на хората от приюта. Още повече, че в договора, който се подписва при осиновяването изрично е посочено, че ако се случи така, че осиновителят няма възможност да се грижи за кучето, то той трябва да се свърже с Animal Rescue Sofia, а не да го изхвърля навън, да го дава на баби, лели и т.н.

В последните дни стана ясно, че някои хора осиновяват десетки кучета, които после пускат на улицата. Притесняваш ли се, че това може да компрометира инициативата? В Animal Rescue Sofiа контролирате ли колко кучета осиновява един човек и има ли лимит?

– Не, това не ме притеснява. По-скоро ме притеснява това, че българинът не спира да търси породистото куче, дори в приют за бездомни. Иначе, в този приют има над 500 кучета и когато дойде един осиновител, със сигурност всички искаме той да си тръгне с четириног приятел.

Относно лимита, както вече казах, всеки кандидат-осиновител бива проучен и ако може да се грижи и да отглежда куче, му се дава тази възможност. В приюта в Богров има само няколко души, които са осиновили по две кучета.

Много от бездомните кучета, които попадат в приюта намират свой дом в чужбина. Има ли разлика в отношението на чужденците и на българите?

– Разбира се. За съжаление, ние не сме достойни да бъдем наречени европейци все още или поне погледнато от тази гледна точка. Ние сме злобен народ, без морални ценности. Или поне повечето от населението на тази държава е такова. Кучетата, които намират своето щастие в чужбина – те са късметлии. Само това, ще кажа.

Все пак, променят ли се нашите нагласи. Станаха ли българите по-склонни да даряват средства за бездомните кучета?

– Надявам се да се променят. Има много добри хора, но има и такива, за които вече споменах. Именно благодарение на тези мили хора приютът в Богров е това, което е. Той се финансира само и единствено от дарители – било то с храна, лекарства, финансови средства.

С кампанията, която създадохме също се опитваме да набираме средства – посредством картички, тениски, календари, различни рекламни материали. Тяхната цена е символична, но за приюта и неговите обитатели това е много. Надявам се все повече хора да проявят доброта и да отворят сърцата си – да отделят от месечния си бюджет 1 лев, с който да помогнат на приюта.

Какво се случва, когато в приюта бъде доведено агресивно куче?

– Вариантите са два. Ако специалист вземе решение, че въпросното куче може да преодолее тази агресия, то то се изолира и с него се работи по посока социализация. Ако се установи, че агресията не може да бъде преодоляна, то кучето бива евтаназирано. В Animal Rescue Sofia един единствен път е евтаназирано крайно агресивно куче.

В клиниката в Богров се кастрират и домашни кучета и котки. Какво трябва да знаят собствениците им?

– Собствениците трябва да знаят, че е безплатно! Че, кастрирайки кучето си, те удължават живота му и че по този начин помагат на държавата си, т.е. кучето им няма да се оплоди или да създаде поколение, без стопанинът му да е поискал това.

Ти самата стана осиновител на куче. Разкажи ни повече за него, как се случи "любовта" между вас?

– Кучето, което аз и човекът до мен осиновихме, се казва Сибир и не е породисто. Видяхме го в календара за тази година на фондацията. Влюбихме се в тъжните му сини очи. Поинтересувахме се от него, разбрахме, че е болен от дирофилариоза – една много коварна болест с трудно и продължително лечение. След това го включихме във фотосесията за кампанията, последваха разходки, опознаване и така се стигна до осиновяването му. Щастлива съм, че му дадохме шанс за живот.

Много хора биха казали: "Има толкова гладни деца, толкова бедни българи". Да, това е така. Но към момента ние сме сметнали, че можем да подарим живот, било то дори и на куче, дай Боже да имаме възможност вбъдеще да помагаме на деца, на хора изпаднали в някакво затруднение.

Какво ще кажеш на хората, които държат бъдещият им четириног приятел непременно да е породист?

– Искам да им кажа, да бъдат европейци, да отворят сърцата си за животните, които никога не са имали възможност да почувстват човешка обич. Кучетата в приютите не са гладни за храна, те са гладни и жадни за любов. Те не са виновни, че са се родили без подода. Нека осиновят куче от приют и да видят колко благодарно ще им бъде то. Нека подарят живот и не забравят, че "Растейки човек открива, че има две ръце – една, за да се грижи за себе си и още една, за да помага и на другите".