Българите - бедни и нещастни още десетилетия напред

Българите ще останат бедни и след десетилетия, защото, дори при оптимистични прогнози, демографският срив у нас ще оказва трайно натиск върху бюджета и ще спира икономическия растеж. Сънародниците ни през последните години водят световните класации по нещастие, очевидно това ще продължи и в не толкова близкото бъдеще. Това се налага като извод при запознаването с отчета за изпълнението на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението до 2030 г.

Според документа, публичните разходи като дял от БВП се очаква да нараснат в дългосрочен план в резултат на разходите за обществено здравеопазване, дългосрочни грижи и държавни трансфери към пенсионната система. В резултат на това съотношението дълг към БВП на България се очаква да нарасне от 18 на 51% до края на прогнозния период, който е 2050 г.

Продължителните първични дефицити ще са най-важната движеща сила на натрупването на държавен дълг в рамките на прогнозния период, добавяйки около 0.9 процентни пункта годишно към коефициента дълг/БВП. Промените във възрастовата структура оказват влияние върху икономическите резултати и икономическия растеж и по друга причина - икономическото поведение на хората се променя в зависимост от тяхната възраст. Това показва анализ на Световната банка, цитиран от експертите на Министерството на труда и социалната политика.

България е с най-висок отрицателен естествен прираст на населението сред страните от Европейския съюз. Намалението на населението е в резултат на негативните демографски тенденции в селата. Населението на селата продължава да намалява с двойно по-високи темпове от средните за страната. "Продължава обаче тенденцията за намаление на населението и в градовете. Във всички области в България естественият прираст на населението е отрицателен”, отбелязват от МТСП.

Статистиците констатират, че намалението на населението в страната не е в резултат на миграция на български граждани по света, а основно на отрицателния естествен прираст –  висока смъртност и ниска раждаемост. През 2014 г. са родени 67 585 деца, а са починали 108 952 души, което е намаление на населението с 41 367 души. Най-лоши са показателите на Пловдив – минус 2927 души. София е с отрицателен прираст от 1559 души. Отчетът сочи, че за 2014 г. нетното салдо, което се дължи на външна миграция на български граждани е 2 112 души. Данните на Националния статистически институт сочат, че за последните десет години населението на страната е намаляло с 558 851 души.

Данните показват, че най-висока раждаемост у нас за последните 15 години е имало през 2009 г., когато са родени 80 956 деца. През 2014 г. са родени 67 585 българчета, което е с 1007 повече от родените през 2013 г. Най-висока е раждаемостта в Сливенска област, следвана от Софийска и Бургаска области. Най-ниска е раждаемостта в областите – Видин, Габрово и Смолян. Запазва се тенденцията на увеличаване на броя на децата, родени от жени на възраст над 40 години - от 1 276 през 2013 г. на 1 517 през 2014 година. 40 145 от новородените през миналата година са извънбрачни срещу 27 938 брачни раждания.

Процесът на миграция на населението по направлението град-село се увеличава. "Относителният дял на преселилите се от градовете в селата е по-голям отколкото в обратното направление "село-град”, сочат статистическите данни, цитирани от БГНЕС.

През 2014 г. 26 615 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България. В тази бройка не са включени над 11 000 бежанци, които са потърсили закрила у нас.

Все повече българи се нуждаят от медицински грижи, е записано още в отчета на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие. Нараства броят на хоспитализираните случаи – от 2 040 666 през 2012 г. на 2 323 313 през миналата година.