Българите планират вече отрано образованието си в чужбина

През миналия уикенд се състоя 7-то поред издание на "Образование без граници". В продължение на три дни българските ученици и техните родители имаха възможност да се запознаят с чуждестранни университети и да се ориентират в избора си за продължаване на образованието.

За последното издание, нагласите на посетителите и защо на изложението не видяхме и български университети, разговаряме със Зорница Андреева, представител на организаторите "Беру груп".

- Как премина това издание на "Образование без граници"? Каква посещаемост отчитате?

Есенното издание на "Образование без граници” премина, както и предишните издания. Денят на откриването бе посетен от доста официални гости и посетители, медии. През уикенда посещаемостта бе по правило най-висока. Имаше посетители от цяла България, не само столицата. Прави впечатление, че посетителите обикаляха с часове, което показва, че те са отделили доста време за получаването на информация. Най-много хора посетиха изложението след 11.00 ч. в събота. Залата бе пълна, особено когато започнаха и презентациите на някои от участниците.

Към момента не можем да отчетем данни за броя посетители, тъй като ще ни трябват няколко дни да съберем цялата информация. При всички случаи тя няма да бъде достатъчна точна, тъй като имаше отворен вход, през който се влизаше свободно без регистрации. Но ще успеем да отчетем приблизителни данни.

- По ваши впечатления какво образование търсят българчетата?

Има няколко основни фактора, които оказват влияние при избора на държава и университет. Това е специалността, която търси кандидатът, езикът на обучение и не на последно място достъпността на образованието от финансова гледна точка. Сред най-търсените специалности бе медицината и стоматологията, както и широко разпространените икономически направления. По-специфичните програми се избират спрямо традициите на конкретната държава. Вече се откроява и групата на учениците, които избират да учат бакалавърска степен в България и да планират от рано своята специализация или магистърска степен в чужбина.

- Достатъчно информирани ли са вече те, т. е. образованието в чужбина превърна ли се в нещо познато?

Определено вече има доста информация за обучението в чужбина и повечето хора започнаха да оценяват стойностните учебни заведения. На изложението присъстваха ученици, които ще завършат средното си образование след няколко години, което показва, че те търсят от рано информация. Кандидат-студентите, които ще кандидатстват тази учебна година пък бяха дошли с точни и ясни намерения какво търсят, което показва, че вече знаят къде и какво им е необходимо, за да кандидатстват. Това определено показва, че образованието в чужбина е вече по-скоро познато.

- Има ли движение на потока, т.е. мода по отношение на търсените университети в чужбина.

Определено сред най-търсените бяха немските представители. Техният щанд бе най-посещаван през цялото време. Сред модните държави се оказаха и Австралия, Канада, Финландия. Идваха хора, които имаха точни въпроси за детайли, които не им бяха ясни. Това показва, че целевата група проверява до последно всички подробности преди да дойде моментът на кандидатстването. Модата според мен е свързана с избора на държавен акредитиран университет.

- На миналото изложение изказахте намерение да привлечете в изложението и български висши учебни заведения. Това не се случи – защо?

Това не се случи, дори напротив. Повечето български участници, които идваха при нас и са представяли българското образование не взеха участие миналата седмица. Моето лично мнение е, че причината се корени не само във финансовото състояние и техните бюджети, а в желанието им да се покажат. На "Образование без граници” всички изложители работят доста агресивно – хората говорят целодневно и не оставят своите щандове празни. Те остават в залата, дори и след 18.30 ч., когато спираме да пускаме посетители на входовете и говорят с хората в залата до последно. Няма друго подобно място, където българските участници да успеят да се представят максимално добре, тъй като имат предимството да работят на български език и да изглеждат, както всички останали.

За радост нашето намерение ще бъде реализирано през месец март, когато ще видим доста средни и висши учебни заведения, включително и държавни. Миналата седмица имахме няколко български участници, които на фона на останалите стоят много добре и смея да кажа, че по нищо не отстъпват на чуждестранните като представяне. Не трябва да подценяваме своето образование и да смятаме, че само у нас съществуват проблеми. Въпросът според мен е всички да успеем да осъзнаем, че нашето образование не е по-малко качествено. Пример за това е, че често наши чуждестранни участници хвалят нашите младежи и девойки, приемайки ги като високообразовани, говорещи свободно чужди езици. Австралийците бяха доста доволни именно от този факт.

- Дължи ли се това според вас на някакъв тип закостенялост или сигурност, която усещат родните университети, с гарантираната им държавна субсидия?

Въпросът е много хубав, но според мен трябва да го зададете директно към родните университети. Определено не мисля, че липсата на някаква ясна визия се дължи на финансовото им състояние, защото за разлика от много европейски държави, в България могат да се направят много неща с много по-малко средства. Това е и причината у нас да идват чуждестранни инвеститори, които наемат български служители, а след това изнасят качествени продукти. Определено съществува закостенялост, както и липсва организация на комуникацията между учебното заведение и публиката. Не е достатъчно да се публикува информация онлайн или да се работи с чуждестранни университети, а студентите да нямат представа какво ще им помогне този факт. В съвременна Европа съществуват наистина безгранични възможности за развитие в областта на образованието и българското образование тепърва ще започне да се възползва от тях. Всичко е въпрос на време.