Демографията у нас от 30 години винаги се съобразява с интересите на управляващите, премълчавайки, променяйки или фризирайки съответните реални данни. Всеки може да види в интернет как според казионния НСИ новородените през 2017 г. у нас са точно 64 359, а според онлайн брояча на ражданията към Министерството на здравеопазването (МЗ), свързан с родилните заведения (вече никой не ражда по нивите, нали така?), те са 58 085. Разликата е 6274 (или 10,8%), и за мен е обяснима само с желанието за угода на властта. Това пише в коментар за "Труд" акад. Петър Иванов, директор на Центъра за демографска политика към БАНИ.
Слисващо е намалението на раждаемостта за изминалата 2018 г., когато според този брояч новородените са били едва 48 003. Значи само за една година броят им е спаднал с близо една пета, с 10 083, което е цели 210%.
По белия свят годишен спад от десетина промила се счита за национална трагедия. Един друг по-специален ракурс на този проблем ни дава и зловещи регионални разлики: докато в Русе намалението на раждаемостта е с 82%, а във Варна има даже увеличение (от 3879 бебета през 2017 г. на 4353 през 2018 г.), то в Габрово спадът е от 564 на 456 (191%), а във Видинска област имаме спад с … безумните 878% (от 371 на само 75 новородени).
Медиите никога не съобщават нищо за качествения аспект на раждаемостта, те не ни казват, че по данни на МЗ почти половината от ражданията са чрез секцио, че едва 40% от случаите са без сериозна лекарска намеса, че 12% от новородените са недоносени, че 5% са с малформации.
Данните на НСИ за коефициента на детската смъртност са: общкоефициент 6,4‰, като при момченцата е 6,9‰, а при момиченцата 5,8‰. В абсолютен брой това според НСИ прави общо за страната за 2017 г. 408 починали бебета. Според сайта на ЦРУ обаче числата за 2018 г. са други: общо 8,3 промила, като при момченцата е 9,3‰, а при момиченцата е 7,2‰(съответно броят според ЦРУ става 529 при еднаква основа, т.е. със 121 повече).
У нас 6% от бебетата са родени от непълнолетни майки, 3% са изоставени, 55% нямат за майчин език българския език, значи не са от българския етнос, и т.н.
Повече от половината раждания са извънбрачни. Самотните родители у нас са около 400 000, като от тях 360 000 са самотните майки и 40 000 са самотните бащи. Цели 72% от самотните майки са под прага на бедност, а 80% от тях напълно сами, без никаква помощ, отглеждат децата си.
Малко известен факт е, че от 1956 г., когато у нас са разрешени абортите, досега - по официални данни всяка година изкуствено са прекъсвали бременността си средно по 100 000 български жени, общо за 60 години у нас са направени 6 милиона аборта (!), по 274 аборта всеки ден, или по 12 аборта всеки час, на всеки 5 минути – аборт.
Във всички католически страни по света, включително и в 8 европейски държави, както и в много страни в Азия, Африка, Латинска Америка, които нямат демографски проблеми, абортите в някаква степен или напълно са забранени.
В този контекст трябва да знаем още, че в България 200 000 двойки, значи около 400 000 български граждани имат репродуктивни проблеми, искат, а не могат да имат деца, но от осъществените в 36-те лечебни заведения 12 230 ин витро процедури за само 6% от нуждаещите се жени едва 1910 (15,6%) са дали резултат – бебе. Числото 1910 е по-малко от 1% от числото на 200 000-те двойки, чакащи за ин витро.
Темата за раждаемостта би изглеждала изолирано, ако не се съчетае с другите основни компоненти на демографската катастрофа – смъртност, застаряване, емиграция, както и с причините и следствията от тези процеси – генофонд, нравственост, бедност, престъпност, самоубийства, корупция, здравеопазване, образование, правосъдие, политика, наука, трудова активност, бизнес, спорт, култура и т. н.
Много факти, данни и обстоятелства по тези теми, когато те са свързани с демографската катастрофа, са отдавна табуирани. Например, с отчетените от НСИ като коефициент на годишна смъртност 15,5‰ние за 2017 г. сме световен шампион по умиране преди Лесото, Афганистан, Сирия, Свазиленд и др.
Според ЦРУ през 2018 г. ни изпревари само Южен Судан заради кървавата гражданска война там. Всяка година у нас умират по около 110 000 души, а се раждат вече по 48 000 души.
В същото време у нас има чудовищни разлики в смъртността на българите по региони. Ако средната смъртност за страната е 15,5‰, то в София, например, тя е само 11,6‰, а в селата на Видинския край смъртността е 37,1‰, в Габрово – 34,1‰, Перник – 31,1‰, в Ямбол – 28,6‰и т.н. Излиза, че на 1000 души в различни региони на България умират 3 пъти повече хора, отколкото в столицата. По подобен начин стоят нещата и спрямо детската смъртност.
При средна детска смъртност за страната, която според НСИ е 6,4% (както казах, тя е по-ниска в сравнение с данните на ЦРУ), в София тя е 2,5%, а в малките селища е в много пъти по-голяма: в Габровско е 17,2%, в Добрич – 20,0%, в Русе е 21,8% и т.н.
Значи, в Русенския регион край умират (в относителен брой) около 4 пъти повече деца до 1 годинка, отколкото в София. Странни са данните за емиграцията. Официално обявените от НСИ числа варират от 9517 през 2011 г. до 31 586 през 2017 г., когато вече няма как да се лъже. Истината е една: 48 000 – 110 000 – 31 000 = – 93 000. С толкова – с 93 000 – намалява населението на България, и това прави 255 души на ден, или 11 души на час.
В етнически план можем да видим, че етническите българи всеки час намаляват с 15 души, а братята цигани всеки час се увеличават с 4-5 души. Причина за трагичното състояние на основните демографски показатели, наред с раждаемостта и миграционното салдо, са безобразията в нереформираната търговска система на здравеопазването.
Българите са най-болната нация в Европа, а може би и в света. Ние сме първи по смъртност от сърдечно-съдови заболявания – инфаркти и инсулти; от рак страдат 410 000 болни, значи 6%, всеки 17-ти българин е онкоболен!; на първо място сме и по болести на дихателната система и др. Общо от рак и от сърце всеки ден у нас умират 264 души, по 11 души всеки час. Болните от диабет у нас са 530 000 души, 350 000 деца са с диабет. Голям процент (60-65%) от хората са с психични страдания.
Имаме 300 000 наркомани, 350 000 са алкохолиците, увеличава се хазартоманията и т.н. Съчетаването на най-високата смъртност в света с най-ниска раждаемост ни поставя на първо място в света по намаляване и изчезване на населението.
А борбата с демографската катастрофа у нас е трогателно тъпа и смешна, особено като се има предвид, че за демографията все отговарят хора, които не са и чували за нея. Стотици учени в БАН, където закриха Демографския си институт, и сега имат Институт за изследване на населението, друг Институт за изследване на обществото, и други институти за изследване на човека, за изследване на знанието, на океаните, на космоса и т.н., срещу много милиони лева суха пара разработиха първо Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България за периода 2000-2013 г., а после и Стратегия за периода 2013-2030 г.
В резултат на това България се изкачи от 19-о място на 1-во място в света по смъртност сред 230 страни, срина се на последните места в света по раждаемост и стана световен шампион по намаляване и изчезване на населението.
Значи "учените" от БАН, те са 10 000, нищо полезно не са свършили. Любопитно е да видим как те си представят "демографското развитие на населението".
За 25 години и за стотици милиони левове ето какво са измислили те в Стратегията си (с копи-пейст): "Насърчаване на раждаемостта чрез създаване на среда, благоприятна за отглеждането и възпитанието на деца; Подобряване на общата демографска информираност и сексуално-репродуктивна култура на населението; Подобряване на репродуктивното здраве, общата демографска информираност (пак?) и репродуктивна култура (пак?) на населението; Намаляване на броя на емигриращите млади хора в репродуктивна възраст; Повишаване на образователното, духовно и културно равнище, квалификация, способности и умения на населението и т.н.".
Като основна задача "демографите" на БАН, щедро подкрепяни от всички правителства след 1989 г. досега, сочат следната удобно обтекаема формулировка: "Демографската политика е ориентирана към… подобряване на благосъстоянието на всички социални групи в обществото и за ограничаване на демографския натиск от намаляването и застаряването на населението и на работната сила върху социалните системи и публичните финанси."
Добре се вижда грижа за светлото бъдеще на "всички социални групи", както и любопитната отколешна академична фиксация към "публичните финанси", демек към парите от бюджета за подобряване на благосъстояние. А иначе България нека си умира.