Българската 2011-та - под знака на Бойко Борисов

Политическата 2011 година измина под знака на едно име – Бойко Борисов, както впрочем беше и през 2010 година. За добро или лошо, българските избиратели на 5 юли 2009 г. натовариха с максималната отговорност именно него. "Плодовете" от този избор вече са налице. 

Представяме Ви част от най-съществените събития с политически привкус за изминалата година, в които главно действащо лице неизменно беше премиер-министърът:    

Годината започна с грандиозен скандал - от вестник "Галерия” публикуваха стенограма с разговори на водещи български политици, включително на премиера Бойко Борисов, получени с помощта на специални разузнавателни средства (СРС).

От тези разговори стана ясно, че Бойко Борисов разпорежда на Ваньо Танов, шефът на митниците, да прекрати проверка на подопечните си служители на една от бирените фабрики на Мишо Бирата, както премиерът нарича в записите "бирения” бизнесмен Михаил Михов. Впоследствие премиерът отрече автентичността на записите и ги определи като фалшиви, монтирани и скалъпени.

Експертизата на авторитетната френска лаборатория "Липсадон” обаче потвърди автентичността на записите. От своя страна, българската прокуратура и анонимни експерти от БАН потвърдиха тезата на премиера – записите били фалшифицирани. Скандалът постепенно отшумя, като на 30 март Михаил Михов беше открит мъртъв в хотелска стая в Правец. Останаха въпросите и съмненията.

Междувременно на 10 февруари офисът на в. "Галерия” осъмна взривен. В общественото пространство бяха артикулирани две противоречащи си тези за взрива – откъм властта имаше намеци, че от вестника сами са се взривили, докато от самия вестник в прав текст обявиха, че кръгове около самата власт са извършили деянието. Разбира се, към настоящия момент взривът е почти забравен, а кой и защо го постави и активира така и не стана ясно.

В началото на годината (20 януари) ГЕРБ, "Атака", няколко независими депутати и двама депутати от РЗС гласуваха вот на доверие, поискан от кабинета за цялостната му политика.

Правителството оцеля и при два вота на недоверие, внесени от опозицията. БСП и ДПС внесоха през юни вот на недоверие срещу кабинета "Борисов". Мотивите за вота бяха провал в антикризисната политика. Вотът на недоверие не успя. През юли пък парламентът отхвърли внесения от БСП и ДПС общо трети вот на недоверие към кабинета "Борисов", като този път мотивите му бяха: провал в политиката по вътрешна сигурност и обществен ред; отложеното членство в Шенгенското пространство; полицейщината и нарушаването на основни човешки права. В подкрепа на управляващите гласуваха депутатите от ГЕРБ, "Атака" и 12 независими народни представители.  

Взривове с политически оттенък имаше и през нощта на 19 юли. Тогава два взрива избухнаха в столицата пред партийни клубове на РЗС и ДСБ. При инцидентите нямаше пострадали, а само нанесени материални щети – счупени стъкла, витрини. И тези взривове остават с неразкрити и неосъдени извършители.

Четирите почивни дни, които се струпаха около 22 септември – Деня на Независимостта на България, бяха помрачени. В пловдивското село Катуница граждани протестираха и опожариха част от имотите на Кирил Рашков, по-известен като цар Киро.

Поводът беше тежък инцидент – бус с роми блъсна и уби 19-годишен младеж, докато разхожда кучето си. Инцидентът се случи в нощта на 23 септември. Според очевидци автомобилът връхлетял върху младежа и го влачил няколко метра, после "избягал" в неизвестна посока, като ромите не са му помогнали. Очевидци тогава твърдяха, че в буса е имало роднини на Кирил Рашков.

След последвалите протестни шествия в цялата страна - Кирил Рашков беше арестуван. 

Най-важното собствено политическо събитие у нас през тази година бяха президентските и местните избори. 1 698 136 български граждани избраха Росен Плевнелиев на втори тур за президент, а за вицепрезидент - Маргарита Попова. Конкурентната им кандидатпрезидентска двойка на балотажа - Ивайло Калфин и Стефан Данаилов, получи 1 531 193 гласа.

От общия брой избиратели - 6 933 748 души, на първия тур гласуваха 3 593 751 души, а на втория - 3 334 169.

Управляващата партия ГЕРБ приключи местните избори с кметове в общо 60 общини. Кандидатите на ГЕРБ взеха кметските места в 14 областни града. Основната опозиционна сила - БСП, спечели управлението на 93 общини, но в едва 8 областни града.

Странна транформация през годината претърпя партия "Атака". Тя беше част от управляващото мнозинство, или поне стриктно подкрепяше ГЕРБ и правителството от самото начало на мандата. С приближаването на изборите обаче Волен Сидеров и съмишлениците му отчетливо започнаха да критикуват управляващите. След изборите в партия "Атака" се разгоря семейна драма, като от партията бе изключен доведения син на Волен Сидеров - Димитър Стоянов. Според Сидеров, Стоянов е направил опит за преврат в партията, като зад цялата "колизия" Сидеров провидя "дългата ръка" на Бойко Борисов. Същевременно парламентарната група на партията загуби още депутати.  

В края на годината двете ключови думи, които характеризираха най-правдиво състоянието на българското общество, бяха "стачки" и "протести". Много граждани се опълчиха срещу определени правителствени политики - дали реално предприети, дали просто заявени.  

Стачката на железничарите, организирана от КНСБ и КТ "Подкрепа", започна на 24 ноември и продължи до 16 декември. Протестите на синдикатите бяха срещу заявените реформи от страна на правителството, които предвиждаха съкращаване на състава на влаковете и уволнението на 2 хил. служители. В крайна сметка беше подписан нов колективен договор, с което на този етап нормалната работа на железниците е възстановена. 

На 28 ноември пък зърнопроизводители в цялата страна започнаха протестни действия чрез изкарване на машини и хора, като на места затвориха пътища и гранично контролно-пропускателни пунктове.

Недоволството на земеделците ескалира заради предложената финансова рамка за сектор "Земеделие” - те искаха с 230 млн. лева повече, отколкото дава държавата (570 млн. лв. при давани от правителството 340 млн. лв.).

На 7 декември все пак зърнопроизводителите прекъснаха ефективните протести до 31 януари 2012 година. Мотивите за спирането на протестните действия бяха два. Първо, земеделците очакват до края на януари да си получат ваучерите за горивата с намален акциз. Вторият мотив беше, че пак до края на първия месец от следващата година те ще очакват изплащането на националните плащания и средствата от ЕС.

Повече от 30 хил. души от цялата страна протестираха на 30 ноември в центъра на София срещу плановете на правителството за пенсионна реформа. Те бяха организирани от КНСБ и КТ "Подкрепа". Мотото на протеста беше "НЕ на промените в пенсионната реформа, орязващи правата на българските граждани и срещу отнемане на допълнителното трудово възнаграждение за клас прослужено време".

В последна сметка народните представители решиха, че пенсионната възраст ще се вдига с по 4 месеца от 2012 година до достигане на 63-годишна възраст за жените и 65-годишна възраст за мъжете. Също така хората, които нямат право на пенсия до 31 декември 2011 г., ще могат да се пенсионират при навършване на 65-годишна възраст за жените и за мъжете и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж. Военни, полицаи и служители на специализираните служби по сигурността, ще могат да се пенсионират, ако имат стаж 27 години, независимо от възрастта им.

Втората половина на изминалата година беше белязана и от протести против проучването и добива на шистов газ. Граждани организираха и проведоха десетки протестни акции из цяла България. Според тях добивът на шистов газ е неекологосъобразен и би могъл да има фатални последици за околната среда, като притеснението им е най-вече за замърсяване на подпочвените води. 

И така, изпращаме една твърде противоречива българска година. Поводите за оптимизъм за благоденствието на България са все така нищожни. В семейството на европейските народи по много показатели сме на опашката. Все пак надеждата умира последна. Дано чукащата на вратата 2012 година е по-спорна за всички нас.