Българските работници обогатяват приемащите ги страни

Мобилните работници от България и Румъния като цяло играят положителна роля в икономиките на приемащите ги страни. Това се казва в доклад на Европейската комисия. В него е изследван приноса на българите и румънците.

Благодарение на своите професионални умения тези работници са заели вакантни места в сектори и професии с недостиг на работна ръка - строителство, ресторантьорство и домашни услуги, се казва в документа на ЕК. В приемащите страни не се наблюдава значително въздействие върху безработицата или трудовите възнагражденията на местните работници.

По данни на Комисията в ЕС -15, т.е "старите" членове на общността, трудовите възнаграждения са само с 0,28% по-ниски отколкото щяха да бъдат без мобилността на работниците от последните приети държави в ЕС. Няма данни и българите и румънците да се възползват прекомерно от социални помощи, от което се притесняваха "старите" демокрации в Европа.

Основната цел на мобилните работници от България и Румъния са Италия и Испания. Данните сочат, че в края на 2010 година два пъти повече българи и румънци (общо 2,9 млн. души) са пребивавали на територията на ЕС-25 в сравнение с 2006 година.

Същевременно в процентно съотношение гражданите на тези две държави, пребиваващи в друга държава-членка от ЕС-25, съставляват едва 0,6% от общия брой на населението на ЕС-25. Този дял е най-голям в Кипър (4,1%), следван от Испания (2,2%) и Италия (1,8%).

От началото на икономическия спад, наскоро пристигналите граждани на България и Румъния срещат повече трудности при намирането на работа - около 16% от тях са били без работа през 2010 година. За сравнение през 2007 година техният дял е 9%.

"Ограничаването на свободното движение на работници в Европа няма да реши проблема с високата безработица. Това, което трябва да направим, е действително да съсредоточим усилията си върху създаването на нови работни места", коментира данните европейският комисар по заетостта, социалните въпроси и социалното приобщаване Ласло Андор.

Мобилността след разширяване е причина за известни икономически и социални разходи в приемащите държави. Изпращащите пък губят производствен капацитет. Преходните мерки, които наложиха някои държави от ЕС, са имали само временен ефект, а в дългосрочен план са необходими специфични решения за преодоляването на дисбаланса на пазара на труд в Европа, смятат още от ЕК.

В същото време опитът показва, че ограничаването на движението има отрицателни последици, като сред тях например е увеличаването на недекларирания труд.

Докладът на Комисията ще послужи за основа, на която Съветът ще разгледа практическия ефект на преходните разпоредби за свободното движение на български и румънски работници.