На 11 октомври 2019 г., адвокат Адела Качаунова, директорка на Правната програма на Българския хелзинкски комитет (БХК), изпрати до Висшия съдебен съвет становище относно кандидата за следващ главен прокурор на Република България, г-н Иван Гешев, съобщиха от Българския хелзинкски комитет. Организацията поставя 10 въпроса към единствения кандидат.
Становището се състои от три части - относно процедурата, относно кандидата, както и десет въпроса, които да му бъдат поставени по време на предстоящото му изслушване. С него се дава отрицателна оценка както на качеството на процедурата до момента, така и на кандидата.
Съгласно становището качеството на процедурата е ниско. Това е така на първо място поради самия факт на номиниране на един-единствен кандидат за поста, което не може да гарантира качество на избора и оставя съмнения за прозрачността му. На второ място тази оценка е обоснована с ниското обществео доверие към процедурата и кандидата, принос за което има институционалното поведение до момента, както стремежът кандидатът да е само един и без конкуренция, така и необичайната активност по предоставяне на становища в негова подкрепа от страна на субекти, които не са имали пресечни точки с него, а и нямат право да предоставят становища съгласно чл. 173, ал. 8 от ЗСВ, а именно редица органи на съдебната и на изпълнителната власт.
По отношение на кандидата становището е, че той не демонстрира познаване или зачитане на основните принципи на правото, на конституционното право и на правата на човека. Освен това той публично е демонстрирал подигравателно отношение към гражданските организации, работещи за защита правата на човека.
Въпросите, които БХК иска ВСС да постави на изслушването на г-н Гешев, са насочени към изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека по делата <i "="">Колеви срещу България, Великова срещу България, Ленев срещу България и Димитър Митев срещу България;изпълнението на задължението на главния прокурор да охранява разделението на властите; намаляване на осъдителните присъди за вреди, причинени от прокуратурата; за възможността за съдебен контрол върху отказите на прокуратурата да образува досъдебно производство; за изпълнението на изискванията на Стокхолмските директиви на ЕС; както и за борбата срещу престъпленията, мотивирани от предразсъдъци ("престъпленията от омраза").