Васильовден е! Сурва, сурва нова година

В началото на Новата година православната църква чества две събития. На 1 януари се отбелязва Обрезание Господне и се почита паметта на Свети Василий Велики.

Празникът Обрезание Господне припомня обрязването на младенеца Исус на осмия ден след раждането му. Този акт се  извършва от евреите като символ на завета /договора/ с Бог. С  този празник завършва осемдневният тържествен цикъл на Рождество Христово.

Свети Василий Велики е бил знаменит църковен учител,  християнски мислител, философ и писател - един от тримата  вселенски православни учители, изявен противник на арианската  ерес. Василий е бил епископ на град Кесария в малоазийската  провинция Кападокия. Най-известното от неговите произведения е  "Шестоднев". През Златния век на старобългарската писменост Йоан Екзарх превежда "Шестоднев" на български език.

Заради примерния си живот и висока ерудиция Свети Василий Велики е почитан  заедно със Свети Григорий Богослов и Свети Йоан Златоуст като  един от тримата велики светители и учители на православната  църква.  На Василий Велики принадлежи и идеята за активното  милосърдие и добротворство като израз и реализация на Христовия  закон на любовта и прошката. Той организира и първия  благотворителен монашески център в Кесария, в който негови  възпитаници дават безвъзмездна помощ на болни и страдащи. Още  приживе Василий е наречен от съвременниците си Велик.

На  погребението му се стича цяла Кесария. След смъртта му църквата  го канонизира за светец и чества паметта му в деня на неговата  кончина. Васильовден, Василица или Сурваки е зимен празник, познат в  цялата етническа територия на българите. Отличава се с богата  празнична обредност. Свързан е с важен повратен момент в  природата - деня на зимното слънцестоене, което го прави  подходящ за различни гадания и обреди.

Те могат да се обособят в четири основни групи - обредна трапеза, ладуване, сурвакане,  дружини с маскирани лица. Вечерята срещу Нова година е втората  кадена вечеря. За празничната трапеза на Васильовден се коли петел. Също  така богата, както и на Бъдни вечер, трапезата се отличава с  блажни ястия.

В обредната трапеза има баница или пита с пара, в  която се слагат дрянови клонки, наречени на домашните животни,  здравето, къщата и богатството. Хлябът често повтаря пластичната украса и названията на  някои от коледните хлябове, например - боговица.

След  прекадяването на трапезата с въглен, поставен на керемида,  най-възрастният в дома вдига високо питата, разчупва я и я  раздава на всички по ред на възрастта им. Тавата с баницата се  завърта три пъти, всеки взима падналото се пред него парче с  късмет. Останалото от баницата се пази "за Богородица".

Първият  залък момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки че когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг или съпруга. Около огъня се гадае за предстоящи сполуки през Новата  година. Белязани с конец листа от бръшлян се оставят под  стряхата през нощта в паничка с вода. Сутринта гадаят според  това, чие листо е свежо или увехнало.

С вода, в която е натопен  дрян, жени и моми мият косите си, за да са здрави и лъскави.  След прибирането на трапезата се запазват суровото жито, орехите и недогорялата свещ, както и палешникът с пепелта от предишната кадена вечеря. 

Преди разсъмване започва обичаят сурвакане. Той е  най-характерният за Нова година обичай, известен в цялата  страна. По смисъл е пожелание и обредно осигуряване на здраве  чрез докосване със сурова /най-често дрянова/ пръчка, и то  именно в началото на годината. Сурвакарите са момчета до  14-годишна възраст.

Събрани на групички от по няколко деца, те  обхождат домовете на своите близки и съседи, като започват от  своя дом. Всяко дете носи свежо откършена и украсена пръчка,  която има специално название - сурвакница, сурвачка,  суровакница, василичарка.

Нейната украса, свързана често с  основния за даден район поминък, е твърде разнообразна -  преплетени клонки, нанизи от пуканки, разнообразни вълнени  конци, малки кравайчета. Децата удрят със сурвачката всеки член  от семейството, започвайки от най-възрастния.

Имен ден празнуват Васил, Василка, Василена, Веселин,  Веселина.