Васильовден е - здраве, щастие и берекет

Днес (1 януари) Църквата почита големия християнски мислител и философ Св. Василий Велики - един от тримата вселенски православни учители, изявен противник на арианската ерес.

На него принадлежи идеята за активното милосърдие и добротворство като израз и реализация на Христовия закон за любовта и прошката. Бил наречен "Велик" още приживе от съвременниците си заради благите си дела.

Имен ден празнуват Васил, Василкa, Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeлa, Веско. 

В представите на българите Св. Василий е имал силата да разваля магии, да лекува от уроки и зли сили, да спасява душите от униние и отчаяние.

Празникът е наричан още Сурва, защото от ранни зори по къщите ходят сурвакари - деца, облечени в празнични носии. С богато украсени дрянови пръчки, те сурвакат домакините и им пожелават здраве, щастие и берекет. В знак на благодарност стопаните ги даряват с орехи, пуканки, сушени плодове и дребни парички. По стар обичай днес се нарежда празнична трапеза, на която задължително има варено жито и вино, обредна храна, пита и баница с късмети от дрянови пъпки и медна пара. 

Първият залък от погачата момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки, че когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг (съпруга). 

Старите жени пък гадаят по времето, звездите и луната каква ще е година, ще има ли берекет, здраве и късмет в семейството.

На днешния ден Православната църква отбелязва и Обрезание Господне - старозаветното кръщение. На осмия ден от рождението Си Спасителят Исус Христос е занесен в храма, за да бъде посветен на Бога, като Му се е дало името Исус.