Българите, които срещат трудности при кандидатстването за работа във Великобритания, трябва да се обръщат към местните съдилища за решаване на проблемите си.
Това пише в отговор до евродепутата Ивайло Калфин еврокомисарят по заетостта, социалните въпроси и социалното включване Ласло Андор. Ивайло Калфин отправи питане до Европейската комисия (ЕК) по повод сигналите, които получи от български граждани за затруднения с издаването на регистрационни сертификати за работа във Великобритания.
Обединеното кралство е една от десетте европейски държави, които решиха да се възползват и от последния преходен период, през който могат да ограничават достъпа до трудовия си пазар за граждани на България и Румъния. Той изтича на 31 декември 2013 година.
В питането си до Ласло Андор Калфин посочва, че е информиран, че от началото на 2012 г. български граждани са "разкарвани" за насрочване на часове за подаването на документи за кандидатстване за сертификатите, че има забавяне на сроковете за разглеждане на молбите извън законово установените шест месеца и че информацията за движението на делата и решенията на имиграционните власти не се подава своевременно на интернет сайтовете, където могат да се правят справки.
Ивайло Калфин получил писма, в които се твърди, че е невъзможно насрочването на интервюта, както по телефона, така и по интернет, като независимо от часа и деня, се отговаряло, че графикът е запълнен. Подаването на документите по пощата било свързано с огромни закъснения и 6-месечният срок за разглеждането им не се спазвал. Информацията за движението на досиетата на кандидатите не се обновявала с месеци, оплакват се български граждани.
В отговора си комисар Андор посочва, че достъпът на българи до пазара на труда във Великобритания все още е предмет на националното законодателство и това не представлявало дискриминация, която е в противоречие с европейското право.
ЕК обаче признава, че за българите и румънците във Великобритания е все по-трудно да си намират работа. Процентът на хората, които работят през първото тримесечие на 2012 г. е със 7,5% по-нисък от този година по-рано.
По данни на ЕК 71,6% от българите и румънците, пребиваващи в Обединеното кралство, са били заети тази година срещу 79,1% през 2011 г. Низходяща, но значително по-слаба, е тенденцията и за други чуждестранни работници.
ЕК е приела аргументите на всички 10 държави, които все още прилагат в различна степен ограничения на достъпа до трудовите си пазари на български и румънски граждани. Комисията поиска от част от тях допълнителна информация как вдигането на ограниченията ще се отрази на трудовите им пазари. Всички са представили аргументи, че прекратяването рестрикциите ще доведе до значителни затруднения или за заплаха от създаването на проблеми, пише Андор до Ивайло Калфин.