Вместо съкровища – разруха в пещерите

Иманярите рушат пещерите. "Търсачите на съкровища копаят в тях безразборно с надеждата да открият несметни богатства", съобщи председателят на Българската федерация по спелеология д-р Петър Берон. По думите му най-често жертва на набезите им стават места с изкривени сталактити, които иманярите смятали за особен знак на съдбата. 

"Разкопават културни пластове, съдържащи археологически и палеонтологически находки. Ровят и чупят, каквото намерят. Аз повече от 50 години съм в пещерите и не съм намерил и една стотинка", отбелязва изследователят. Д-р Берон подчертава, че България е една от страните с най-голямо богатство на пещери, пещерна фауна и прилепи.

По думите му у нас официално регистрирани са над 6 000 пещери, проучени са едва една седма от тях. Най-дълга е "Духлата" край пернишкото село Боснек, най-голяма е Деветашката, а "Магурата" е интересна с рисунките си, датиращи от 7000 - 8000 години. Според Берон най-богата е пещерната фауна край Лакатник. "Имаме много красиви пещери, но в повечето случаи най-впечатляващите им части са трудно достъпни", предупреждава ученият.

Над 800 вида животни са съхранени в българските пещери, информира БТА. В страната ни са запазени колонии прилепи с десетки хиляди екземпляри, каквито в по-северните части на Европа не са останали. Според Берон малко са европейските страни, които имат пълен набор от над 30 вида прилепи. Българските пещери могат да се похвалят и със съхранени специални минерали. Най-популярни и посещавани са обзаведените със специални приспособления - стълби и прожектори, които ги правят достъпни за масовия турист.

Интерес за любителите на екстремни преживявания са забележителните ни пропасти, за проникването в които обаче е необходимо специално оборудване. "Продължават проучванията на карстовите ями в Пирин", допълва още спелеологът. Цялата пещерна фауна е защитена от Закона за биологичното разнообразие. "Има и специален закон за прилепите", уточнява Берон и отправя апел към хората да избягват посещения в пещерите в края на май, юни и началото на юли, защото тогава прилепите се размножават и не бива да бъдат обезпокоявани. 

"Над 700 пещери са разположени на територията на национални паркове и резервати, като за 125 са издадени специални заповеди като защитени обекти. На останалите обаче статутът е неясен", уточнява Берон. Затова ръководената от него организация е внесла проектозакон за регламентиране на собствеността на пещерите като публична държавна.

"Така ще могат да бъдат отдавани на концесия, като експлоатиращите ги сега да бъдат с предимство", предлагат от федерацията. Проектът предвижда още пещерите да се ползват и за туристически, и научни дейности. "Българският свят на пещерите е богат, разнообразен и трябва да бъде съхранен. Затова законът е задължителен", апелира Берон.