Внимание! Гледайте къде стъпвате, дори и да сте в офиса

Близо 23 000 българи се трудят в условия, които заплашват здравето им заради наглед безобидни подробности - хлъзгав под, необезопасени стълби, разхвърляни покрай работното място кабели, липса на достатъчно осветление в коридорите.

Това е установила за първия си месец кампания на Главната инспекция по труда (ГИТ) през октомври, която бе насочена срещу злополуките заради спъване и подхлъзване на работното място. Тя започна на 1 октомври и трябва да приключи в началото на следващата година. Кампанията е насочена към болници, поликлиники и предприятия за производство на храни.

"В тези сектори са най-големите опасности, защото заради хигиенните изисквания подовете се мият често и са хлъзгави", обясни шефката на дирекция "Инспекция на труда" в ГИТ Виолета Добрева.

77 от станалите през 2012 г. трудови злополуки са именно в лечебни заведения, още 302 са се случили в канцеларии, магазини, училища и театрални зали, показват данните на Националния осигурителен институт. За сравнение – на строителни площадки е имало 200 трудови злополуки.

Инспекторите са успели да обиколят 493 предприятия, в които работят 22 992 души. Целта е общо да бъдат проверени 800 болници, поликлиники и цехове за производство на хранителни продукти. Установени са 2821 нарушения. "Те са най-различни – хлъзгави подове, необозначени стълби, стълбища без парапет или осветление, товаро-разтоварни рампи, които са хлъзгави", уточни Добрева.

В хода на проверката досега на работодателите са дадени 2771 предписания, като инспекторите са категорични, че ще се върнат да проверят дали са изпълнени. Съставени са 40 акта на фирмите заради опасни работни помещения.

"Понякога за работодателя е трудно да смени подовата настилка, защото е скъпо и освен това се нарушават примерно хигиенните изисквания. Може обаче да раздадат на работниците специални обувки или с жълта боя да маркират стълбищата", обясни Добрева. Кабелите пък не трябвало да са разхвърляни, а да са вкарани в лайстни, за да не се препъват служителите.

В България обаче липсват разписания какви точно да са правилата за безопасност срещу подхлъзване. Поставянето на табели при наскоро измит под, че е хлъзгаво, е въпрос на добра воля и практика на работодателя. "Принципно създаването на организация на безопасността на труда е работа на шефа на фирмата", обясни Добрева.

Чуждите фирми са по-съвестни в осигуряването на безопасни условия срещу наглед тривиални злополуки, показали още проверките на инспекторите по труда. На малките компании инспекторите са раздавали и образователни брошури и дискове как да направят офисите си по-безопасни.

Подхлъзването и спъването на работното място всъщност са най-честите причини за трудови злополуки, показват данните на Националния осигурителен институт. Само за миналата година 503 от общо 2277 произшествия на работното място са станали заради падане на служителя, причинено от спъване или подхлъзване. Втората най-популярна причина за травми на работното място е загубата на управление на машини и на нея се дължат само 216 злополуки през миналата година.

"При това не всички падания в офиса се записват като трудови злополуки", подчерта Добрева. Често те дори не се докладвали на работодателя, ако нямат последствия. "Тези злополуки се подценяват, защото при тях почти няма такива, при които е причинена смърт, но всъщност нанасят големи вреди на работодателите", каза още тя. 

95% от паданията на работното място обаче завършват със счупване на кости, показват още данните на НОИ. Това означава поне 1 месец болнични за наранения работник. Според данните за НОИ за болничните при 35% от паданията отсъствието на служител от работа е за един месец. Често се срещали и мозъчни сътресения. Освен това по-леките падания, които не водят до директна травма, причинявали хронични увреждания и претоварване на костите и мускулите.

27 трудови злополуки, при които е имало нараняване и са докладвани в НОИ заради болнични през 2012 г., са станали при отваряне или затваряне на чекмедже, показват данните на осигурителния институт. Има и 6 злополуки, станали при отваряне и затваряне на кутия.

Проблем при безопасността на работните места е, че служителите не усещат заплахата и не реагират. "Хората са свикнали, че подът е от теракота и не мислят, че при влизане с мокри обувки той става опасен. Такива злополуки дори не се съобщават на началника, освен ако не са причинили нараняване, което изисква отсъствие от работа", обясни Добрева.

Според експертът пример за опасност в офиса може да бъде и тежък предмет върху неподредено бюро. Преценка на началника обаче било дали да накара хората да си подреждат работните места, или не. Едни от най-проблемните места в офисите са стълбищата. Според правилата за безопасност ръбът на всяко стъпало трябва да е означен с жълта линия, парапетите да са стабилно закрепени. Задължително е и стълбищата да са добре осветени.

"Често на работодатели, които пестят от осветление в коридорите и на стълбите, препоръчваме например да сложат лампи с фотоклетки. Така ще има светлина само когато има движение в помещението, и ще се пести електроенергия", обясни Виолета Добрева.