Все още сме лицемерни по отношение на ромската интеграция

За съжаление в масовото обществено мнение битува въпросът, че интеграцията на ромското малцинство е една вносна политика, която ни е спусната от Брюксел. Това каза министърът по европейските въпроси Томислав Дончев, докато на конференция "Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012-2020 (НСРБИР) – поглед към следващия програмен период.

Според Дончев въпреки всички изисквания на държавите членки на ЕС никога няма да постигнем реален прогрес и напредък, ако интеграцията не е осъзната като вътрешна необходимост на всички нива.

Все още има какво да се направи по отношение на добрия, устойчив и работещ модел на интеграцията на ромите, смята Томислав Дончев.

По думите му най-големите предизвикателства са в жилищната политика, за която държавата се опитва да полага усилия.

За да следваме правилния модел в тази посока трябва да създаде добре работещ механизъм, който да бъде мултиплициран навсякъде, където има проблем с жилищната политика.

Освен това е необходимо финансиране и финансови стимули, които да мотивират достатъчно всички звена, които работят в системата. Това са най-вече местните власти и регионални институции.

Един от основните акценти, който ще се спазва през следващия програмен период 2014-2020 на фаза програмиране е интеграционния ефект, поясни Томислав Дончев. Той припомни, че вече има създадена работна група, която отговаря за въпросите свързани с ромската интеграция и тя ще продължи да го прави през следващия програмен период.

Все още има един голям дефицит и той е на ниво политики, смята министърът по европейските въпроси. Според него интеграционните процеси не се отличават с тази решителност, която би ни гарантирала траен успех.

"Често има известна доза лицемерие, тъй като едно пише в програмните и стратегически документи, но то много се различава от това, което се случва в реалността", коментира министър Дончев.

Той поясни, че една от задачите, която стои пред управляващите е интеграцията на малцинствата да не се разбира като вносна политика, спусната от Брюксел или от българското правителство, а да стане задача на всички.

За целта трябва да има координирана работа на всички в този процес. Това са министерства, областни, местни власти и др.

Интеграцията на етническите малцинства е един от ключовите приоритети на държавата и то в дългосрочен план, заяви в заключение Дончев.

След него пред ромската общност на конференцията застана министърът на здравеопазването Десислава Атанасова, която очерта политиката, която министерството прави по отношение на ромите.

Тя посочи, че за 2011 в 9 области на страната са проведени общо 11 465 прегледа и изследвания с подвижните кабинети на министерството. В следствие на тези прегледи при над 2300 лица са диагностицирани заболявания и са установени отклонения в лабораторните изследвания. Те са насочени за допълнителна диагностика и лечение в съответните здравни заведения. Проведени са също така редица здравно oбучителни кампании.

Създадената мрежа от здравни медиатори е гордост за страната ни в областта на здравеопазването, посочи Атанасова. Работещите в момента 109 медиатори в 57 общини подпомагат, както населението с ромско общество, така и медицинските специалисти, които обслужват това население.

В момента министерство на здравеопазването реализира проект "Информирани и здрави" в рамките на който се изпълняват дейности насочени към лица в уязвимо положение.

В рамките на този проект се предвижда да се разшири обхватът на действие на изградените центрове, като се предоставят здравни услуги за преференция на здравето и профилактика на болестите.

В момента ефективно функционират 8 центъра изградени в ромските махали в градовете Варна, Бургас, Сливен, Стара Загора, Пазарджик, Кюстендил, Пловдив и Хасково.

Дейността на тези центрове е насочена към промяна в нагласите на общността, здравна просвета, превенция на заболяванията предавани по сексуален път, улесняване на достъпа на представителите на ромското малцинство до здравните и социални услуги.

Здравното министерство ежегодно отделя средства за провеждането на профилактични прегледи в населените места предимно с ромско население, като използва получените по програма ФАР 23 терапевтични и гинекологични кабинети, клинични лаборатории и др.