Все повече българи не искат да живеят в родината си

За 5 години рязко се увеличава желанието на българите да се преселят в чужбина. Нагласите на потенциалните емигранти са за по-дълъг престой зад граница, трайно установяване и спестяване на средства в държавата, в която живеят.

Това става ясно изследване на българската диаспора в Западна Европа, представено от Института за икономически изследвания на БАН и Университетът за национално и световно стопанство.

Ако преди 5 години трайните емигранти са били най-малката общност - 4.7%, днес те са най-голямата група – 9 на сто от трудоспособното население на страната. През 2007 г. миграционният потенциал на България е бил 18.6%, а през 2011 - 22.8%.

Изследването регистрира над 650 хил. сезонни или т.нар. "циркулярни”, емигранти, които са близо 15% от трудоспособното население у нас. От него става ясно, че икономическите причини са основни за българите, които искат да напуснат страната. Останалите две - желание за професионална реализация и семейните причини, са били валидни в по-голяма степен през 2007, отколкото сега, подчертаха от изследователския екип.

Рязка промяна обаче има в отговора на въпроса "Защо заминавате?” в двата изследвани периода. Декларирането на: "Просто не желая да живея повече в България”, през 2007 г. изобщо не е било важно за 25.5% от запитаните, докато сега като маловажно е определено от два пъти по-малко хора.

Като "много важна" преди 5 години причина "не ми се живее в България" е била посочена от 19.1% от респондентите, а през 2011 г. – от 27.1 на сто.

Променени са и предпочитанията на българите към страните, в които желаят да емигрират. Преди 5 години в челната тройка са били Испания, Гърция и Германия, сега това са Англия, Германия и Испания. Изпадането на южната ни съседка от предпочитаните дестинации, както и преместването на Испания от първа на трета позиция, се дължи основно на икономическите проблеми в тези държави, коментираха от

изследователския екип. Според тях българите избират страни, които по-бързо излизат от финансовата криза, което обяснява и защо към новите дестинации са прибавени Холандия и Швейцария за сметка на Турция и Белгия. Без промяна остават САЩ и Италия, които и в двата периода на изследване са посочени съответно на 5-о и 7-мо място като предпочитания.

Освен че се увеличава средната продължителност на престоя зад граница, расте и средното възнаграждение на българската емиграция, както и склонността към спестявания в чужбина.

Само в Испания до 2007 г. българите са инвестирали в недвижими имоти близо 2 млрд. евро. За 5 години средно месечният доход на сънародниците ни зад граница се е увеличил от 810.3 на 896.6 евро, а продължителността на престоя – с близо 5 месеца.

С 3 на сто обаче намаляват текущите им разходи в чужбина, а делът на паричните трансфери - от 44.3% през 2007 г. на 31.2% през тази година.

За сметка на това средно годишната сума на оценените спестявания на българите в чужбина се е увеличила над 3 пъти. Общо средствата, с които разполагат завърналите се и така наречени настоящи емигранти днес, се оценяват на 1.280 млрд. евро.