Гергьовден е!

На 6 май България празнува Гергьовден - денят, в който се чества Свети Георги Победоносец - един от най-големите празници. Обявен е за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Чества се и като главен празник на овчаря.

На иконите Св. Георги Победоносец е изобразяван винаги на кон, а в краката му лежи убитата от него ламя. Едно от най-известните чудеса извършено от св. Георги и заради което е често изобразяван на иконите, убиващ змей, е чудото станало близо до град Вирит, днешен Бейрут, недалеч от град Лида, където лежало тялото на светеца.

В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. Познат е с имената Гергьо̀вден, Гѐргевден, Гю̀рговден, Гѐрги, Джу̀рджовдън, както и Хъдърлез и Адрелѐс, сред мюсюлманите и помаците.

Празникът е календарно обвързан - празнува се на 6 май и се чества във всички територии населени с българи. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората.

Гергьовден се празнува в чест на Св. Георги, традиционно схващан като повелител на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и посевите), покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата.

В нощта срещу празника, преди да пропеят петлите, хората отиват на някоя ливада или поляна, където се търкалят в утринната роса, защото народното вярване твърди, че по това време на годината всичко е "повито с блага роса", като по-рано търкалянето в росата се е правело на голо.

Някъде само ходят боси по росата или си мият лицето и ръцете с нея, другаде и пият роса. Къпането в росата се прави от хората, за да са здрави и да не ги боли кръст през годината. Къпят се в роса и безплодни жени с вярата, че така ще станат плодовити. Друг обреден момент, свързан с росата е събирането и носенето ѝ в къщи. Вярва се, че събраната по Гергьовден роса има особена целебна сила.

Повсеместно е вярването, че дъждът на Гергьовден, (както и този на Спасовден) е особено плодоносен - "Всяка капка носи жълтица".

Според народните представи св. Георги, освен покровител на земеделците, е и най-могъщият покровител на стадата, затова голяма част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока.

6 май като празник на Българската армия се чества официално от 9 януари 1880 г., когато е учреден с указ №5 на княз Александър I Батенберг. По-рано на 1 януари с указ №1 е учреден и военният орден За храброст - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.

През 1946 г. комунистическото управление прекъсва традицията на празника, обявявайки го само за "Ден на пастиря". Традицията е възстановена на 27 януари 1993 г. с постановление №15 на Министерския съвет.

Гергьовден е най-празнуваният имен ден в България преди Ивановден, отбелязван от около 180 хиляди души. Той е имен ден на носещите имената Георги, Гергана, Гинка, Ганка, Глория, Ганчо, Гено, Генчо, Генади, Гошо, Генка, Галина, Галя, Генко, Геновева, Габрил, Габрина, Габриела, Габриел и други имена, подходящи за празника.

Честит празник на всички!